- Г-н Димов, как решихте да се занимавате с биологично пчеларство и какви са предизвикателствата, свързани с него?

 

- През 2000 г. бяхме на едно пътуване в Унгария за обмяна на опит между пчелари. Видяхме какво правят там и решихме, че можем да приложим техния начин на биологично производство на мед и у нас, след като имаме не по-лоши условия за него. Когато започнах през септември месец 2000 г., за първи път у нас предложиха и препарат за биологично пчеларство, който до момента беше само в проектите на една фирма за ветеринарномедицински продукти.

На въпроса доколко съм успял, отговорът ми е, че не съм успял много. Има твърде широко поле за дейност пред много българи в този сектор, но за жалост вече е налице слаб отлив или по-точно неверие в това, което може да се постигне с биологично пчеларство у нас.

 

 

- От организациите, които в момента съществуват в нашето реално пространство единствено Развъдната организация по пчеларство е с по-стара дата от нашето сдружение. Регистрирано е през юни 2003 г. с център гр. Елена, защото аз съм от там и основният ми пчелин е там. В началото бяхме 20 души. Досега с променлив успех се опитваме да информираме, помагаме и налагаме този начин на пчеларство, но като че ли все още липсват достатъчно добри резултати. Повече сме признати в чужбина, отколкото в България. Много пчелари в целия ЕС ни познават като организация. След като бяхме 20 души, намаляхме до 10, но после станахме 30–40. Тази година сме около 55 от цялата страна, като много от членовете са и преподаватели, журналисти и хора от други професии, които симпатизират на биопчеларството, защото сме регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Ние сме от типично браншовите организации, за които все още няма закон и не знаем какви ще са точните му изисквания. Всяка година правим поне по един семинар или симпозиуми. Организирахме първия световен симпозиум за мановия мед през 2008 г. в гр. Царево, а миналата година – първата, отново световна, конференция по биологично пчеларство в Слънчев бряг под егидата на Апимондия. Това са все неща, които се правят за първи път в света, първи наши стъпки, които се приеха възторжено от международната пчеларска общност и забиха жалона на следващи такива събития. Нишата за биологичното пчеларство е много сериозна и световното пчеларство се развива по тази линия доста по-интензивно, отколкото конвенционалното би могло да го прави.

 

 

- По-скоро трябва да разглеждаме пазарния дял на продуктите. На световния пазар на мед около 10% вече е сертифициран като био. В европейските страни консумацията на биопродукти има по-голям дял, но биопроизводството все още не е голямо. В сравнение обаче с традиционното земеделие биоземеделието се развива с около 2 до 3 пъти по-интензивно. Това означава, че започва изравняване на позициите. В страните, където населението има възможности и по-висока покупателна способност, се консумират повече биопродукти. В тези, които са традиционни производителки на суровини, включително и на мед, консумацията на биопродукти е по-малка.

 

 

- Получил съм ги само за 2008 г. и не съм само аз в тази ситуация. Това е практика, валидна за много производители, както членове на Сдружението за биологично пчеларство, така и други биопроизводители извън него.

 

 

- За съжаление, картината с биопроизводството у нас е такава. Плащания на субсидиите за единица площ (СЕПП) за пчелари се получават само на някои места, защото се случиха най-интересните тълкувания за тях и защото, според мен, липсва регламент за издължаването им при биологичното пчеларство. При подаването на първите документи за агроекологични плащания се поема ангажимент за 5-годишно практикуване на тази дейност, но се появи ефектът на параграф 22. На тези, които бяха подали в началото, им бяха приети документите по СЕПП, защото нямаше как за първата година държавата да се върне назад. В същото време на други места въобще не разрешаваха тези плащания. Изглежда, че липсва единен регламент по различните области и общини. Такива са впечатленията ми от разговори с колеги. Има области, където няма нито един пчелар, кандидатствал по СЕПП. Като Велико Търново, например, където не им приемаха документите. Има области обаче, където са кандидатствали десетки, получили са и продължават да получават директни плащания за единица площ при същите условия. Излиза, че за едни може, за други – не, но това е по СЕПП, не за пчеларството въобще. Колкото до 214 мярка, нямам информация някой от производителите на биологичен мед да е получил полагащите му се агроекологични плащания за 2009 г. или пък за 2010 г. Засега е така. И най-важното е, че няма никаква информация за тази ситуация.