- Д-р Стойчев, в началото на юни, като водещ на семинара за журналисти за информационната кампания по ПРСР в с. Чифлик, Троянско, обявихте, че над 2300 земеделци или средно по 83-ма души са били на организираните от МЗХ информационни дни за възможностите на мерките по програмата по области в страната. Как оценявате картината на тази активност от гледна точка на преподавател по икономическа география и регионално развитие, включен в инициативата?

 - Считам, че този брой посетители е добър резултат. Казвам го, имайки предвид два основни факта. Първо, фермерите и земеделските стопани много пъти са били информирани за представените мерки и може би считат, че познават проблематиката. В интерес на истината, срещите-семинари на кампанията показаха, че те познават мерките, но имаха нужда от допълнителни разяснения. Второ, характерът на тяхната работа невинаги им позволява да пътуват и участват във всички подобни прояви.

 - Адекватна ли е ПРСР като обща философия на помощ и възможности за решаване на проблемите и потребностите на съвременното земеделско производство у нас?

 - България е специфичен бенефициент. От една страна сме страна с традиции в сектора. От друга обаче – има много фактори, които пречат за развитието му. Най-важният от тях е несправедливото разпределение на добавената стойност в целия аграрен бизнес. Тоест, невъзможността да се печели достатъчно добре от земеделие и животновъдство. Последното условие обезкуражава младите и те мигрират към други сектори на икономиката, развити в градовете. Добавяйки и ниското ниво на публични услуги в селските райони – образование, здравеопазване и други, пътят на емиграцията е най-интуитивното и просто решение. Върху това обстоятелство може да се въздейства по два начина. Първият е модернизация и повишаване на ефективността, намаляване на разходите и човекочасовете за производството на единица продукт. Това ще позволи дори при запазване на настоящите ценови нива да се увеличи нормата на печалба на производителите. Тоест, без да се внася инфлация на пазара или поне тя да бъде на приемливо ниво 3–4% на годишна база. Всички видове мерки, ориентирани към модернизиране на сектора, търсят това решение. Второто решение е общото подобряване на условията на живот в селските райони и разнообразяване на икономическата структура. Тук бих си позволил да цитирам един шведски географ, който казва: „Няма град там, където всички се занимават с едно и също”. Тоест, еднообразието в заетостта не е част от решението, а част от проблема. Още повече, че модернизацията, която идва от първия тип решения, намалява нуждата от работна сила – все по-малко заети в сектора произвеждат все по-голям дял от продуктите. Тъй като до стартирането на тази програма страната ни никога не е работила системно за създаването на алтернативен бизнес в селските райони, реакцията отново беше емиграция към градовете. С други думи мерките по Ос 3 на програмата търсят този тип алтернативни решения на заетост. Тук стои въпросът дали не изпуснахме момента? Дали за редица селски райони вече не е твърде късно? Бих се съгласил, че в страната съществуват селски райони, в които физически няма кой да отговори на мерките на програмата или поне броят на потенциалните бенефициенти е толкова малък, че трудно може да се говори за значителен ефект. Категорично, в следващия програмен период страната трябва да има специално отношение към тях.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юли 2011