Навярно сте чували за алтернативен туризъм, а може би и вие сте сред хората, които предпочитат да посетят някое все още девствено кътче, където истински да релаксират, вместо да сменят за няколко дни големия град с навалицата в някой презастроен, шумен курортен комплекс… (В този случай – къде ли всъщност е разликата между едното и другото?)

 Селският туризъм вече е не само модно увлечение, а нещо повече – той е необходимост. Мнозина (и те стават все повече) изпитват истински глад да избягат за малко от динамиката и напрегнатия ритъм на урбанистичното ежедневие, да потърсят спокойствие сред природата, нейде на някое по-усамотено място.

А за щастие, България предлага много такива райски кътчета. Селца, в които времето като че ли отдавна е спряло, природни местности, останали непокътнати от цивилизацията… и какво ли още не. Тенденцията недвусмислено сочи, че все повече стават привържениците именно на тези алтернативи. Според проучване на Световната туристическа организация, до 2025 г. се очаква около 140 млн. души да посетят такива селски райони.

Все още сме в началото на пътя, но през последните години се правят страхотни неща и хората вече започнаха все по-живо да се интересуват, смята Елица Никодимова, консултант по алтернативен туризъм. Особено голям е напливът към манастирите, но и по-дивите места са също интересна възможност за откъсване от ежедневието. Родината на селския туризъм е Франция и има какво да научим от тях. Доскоро у нас той представляваше стаичка, която домакините не ползват и я предоставят на туристите, добави Никодимова. По думите ù, сега вече се изграждат истински, качествени обекти. Например, селските къщи предлагат типична за региона кухня и допълнителни услуги. Тя категорично е на мнение, че той има голямо бъдеще у нас заради страхотната ни природа и красивите ни селца, но трябва и държавната политика да го подкрепя и да стимулира развитието му. Едно от предимствата му е, че той се прави с малки групи, щади околната среда, обърнат е към традициите, към селото, към природата, докато масовият („бетонният”) е свързан с големите курорти, големите хотели. И далеч не само това – тук туристът е активен, може да участва в традиционни дейности, например във ферма, или в приготвянето на храната – разбира се, пак по отколешни рецепти, а с това популяризираме и нашата национална култура. И заедно с всичко това, да научи много интересни неща за природата и историята.

Алтернативният туризъм, подчерта Елица Никодимова, може да преобърне представите за страната ни – „в момента ни смятат за една евтина туристическа дестинация, с всичките тези хотели и западните пенсионери, които идват тук на курорт...” Напротив, можем да се превърнем в една зелена дестинация и да привличаме качествени туристи именно чрез алтернативния туризъм, смята консултантът. Да не забравяме, че сме древна страна и имаме какво да покажем на света, напомня тя. Всички планини у нас предлагат условия за алтернативен туризъм. Но по нейно мнение, малките села по-трудно се дореждат до европроектите. По думите ѝ, „големите общини ги задушават, а в малките има много инициативни хора, които искат да кандидатстват, но са затруднени от бюрокрацията.” Според Никодимова, ако голямата община е кандидатствала за нещо, селото не може да се вреди за същото – да речем, за екопътека. Тя смята, че е важно този проблем да се преодолее и тогава в цяла България може да се прави алтернативен туризъм. Друг въпрос, който според консултанта също не търпи отлагане, е липсата на дефиниции в закона за алтернативните форми на туризъм, липсва също категоризация на къщите, защото „от къща до къща има много голяма разлика, нека го измислят, за да се стимулира този вид туризъм.” Според нея, добре би било да има и данъчни облекчения. За процедурите при кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони също има какво да се желае, за да се изчистят от излишните бюрократични спънки и парите да се усвояват пълноценно, смята Елица Никодимова. В много страни като Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Испания, Германия селския туризъм се стимулира на национално ниво.

 

 

Автор: Светослав Динков

Целия материал четете в брой Юли 2011