-  Г-н Киряков, какво предлагате на земеделските производители от вашата селекция зърнено-житни култури?

- Тази година предлагаме 14 сорта обикновена зимна пшеница, два сорта тритикале, един сорт ечемик. Много от тях са добре познати и доста търсени. Искам да поясня, че Добруджанският земеделски институт предлага на производителите основно базови семена. Основната цел на ДЗИ е да осигурява високи генерации посевен материал.

 - Какво представяте тази година като нови разработки на пазара или за изпитване?

- В института работят 40 научни сътрудници, от тях двама професори и 22 доценти. Ежегодно ДЗИ предлага за изпитване в ИАСАС нови хибриди и сортове пшеница, слънчоглед, бобови култури. През тази година имаме предложени за изпитване шест нови сорта пшеница, два – ечемик, един сорт твърда пшеница, един сорт фасул. Поддържаме непрекъснато нашата дейност, за да обновяваме сортовата структура. Освен тези 14 сорта, които предлагаме като базови семена, в момента имаме в пълна схема на семепроизводство от общо 35 сорта пшеница. По време на „Открития ден” земеделските производители имаха възможност да се запознаят с тях. Пълна схема на семепроизводство означава, че новите сортове от миналата година тепърва започват да се разработват и след 2–3 години ще продаваме семена и от тях.

 - Кои са най-търсените сортове зърнено-житни култури? Каква част от площите в България са засети с пшеници, разработени и селектирани в Добруджанския земеделски институт?

-  През последните 2–3 години сортовата структура у нас се заема на 70% от сортовете на нашия институт. Едни от най-масовите и най-търсените пшеници са сортовете Енола и Аглика, познати на всички земеделски производители. За съжаление, ние нямаме нито възможността, нито финансовия ресурс да обезпечим това огромно търсене. Затова препоръчвам на фермерите да не търсят само базови семена, а да търсят и С1, и С2. Освен това имаме такива сортове като Лазарка, Славея, Карина, Кристи, които са сравнително нови и добри. Добре е да се ориентират към тях, защото ако се залага само на два или три сорта, е твърде рисковано.

 

Автор: Галина Недкова

Целия материал четете в брой Юли 2011