По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) Европейският съюз отпуска на България за първия програмен период (2007–2013 г.) над 3,2 млрд. евро от бюджета на своите данъкоплатци. Какво и как сме договорили като суми и мерки за отделните сектори в българското земеделие по нея е въпрос на професионализъм, национална отговорност на преговарящите и вероятно политическа конюнктура и цена в онзи начален период за нашето еврочленство. Видимо е обаче, че и за земеделие сме способни да усвояваме на 100% държавния бюджет, а трудно и бавно оползотворяваме европейските средства. Откъде идва този двоен стандарт в нагласите ни? Очевидно там, където има стриктни правила, последващ контрол и отчетност, ние не можем да се справим така бързо. За правилното изразходване на евросредствата се оказа важно да усъвършенстваме управлението и взаимодействието между администрацията, бизнеса и гражданския сектор. Специално за огромния финансов ресурс на ПРСР беше нужна целенасочена и навременна кампания за популяризиране и разясняване на мерките и помощ в изготвяне на проектите по тях.

Необходимостта от нея се диктува от неподготвения манталитет и стари навици за земеделски практики на голяма част от активните производители в селските райони. А там са потенциалните бенефициенти по програмата. В синхрон с тромавото начало на ПРСР през 2007 г. закъсня и информационната кампания по нея. И двете бяха функция на управлявалите земеделския сектор правителствени екипи от началото на действието на програмата.

Хубавото е, че с евросредствата на т.нар. „Техническа помощ” експертите на настоящото правителство под контрола и в ресора на зам.-министъра на земеделието и храните Светлана Боянова стартираха на 11 февруари т.г. информационна кампания по ПРСР. Целта ù е да се повиши информираността на земеделските производители по мерките на програмата, а акцентите са върху усвояването на гарантираните бюджети по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”; изпълняването на бизнес плановете на вече одобрени кандидати по мярка 112 за млади фермери; стимулиране на потенциални бенефициенти по мярка 142 „Създаване на организации на производители”; повишаване интереса на земеделските производители към мярка 214 „Агроекологични плащания” и запознаване с условията за кандидатстване по мярка 213 „Плащания за НАТУРА 2000 за земеделски земи”.

По линия на Техническата помощ към ПРСР информационната кампания ще продължи до месец ноември. Досега в нея бяха включени три групи семинари, които течаха едновременно на регионално, областно и общинско ниво. Първата група се провеждаха в 6-те региона на планиране, като в тях участваха служители на МЗХ, както и от областните дирекции „Земеделие” и общинските служби по земеделие. На специално организирани срещи-дискусии по области земеделските производители можеха да поставят и своите актуални въпроси по мерките от програмата. На всички участници в семинарите бяха предоставени анкетни листове с цел осъществяване на обратна връзка и получаване на информация за конкретни казуси и проблеми при кандидатстването и изпълнението на договорите.

Тепърва обаче ще берем плодовете на това, че липсваха тези информационни срещи в първите години на програмата по места в селските райони. Там производители и бенефициенти отдавна търсеха съдействие и точни отговори за неясноти и трудности по изготвянето на своите проекти и прецизирането на планираните инвестиции в конкретни земеделски производства с помощта на евросредствата по ПРСР. Сега, когато това се случи,

над 2300 земеделци са били на информационните семинари за мерките по ПРСР,

обяви д-р Косьо Стойчев, преподавател по Стопанско управление в СУ „Климент Охридски” при откриването на семинара за журналисти по проект „Провеждане на информационна кампания, насочена към мерки 112, 121, 214 и 213 от ПРСР” в троянското село Чифлик. Семинарът се осъществи при добре подготвена предварителна програма от фирмата, спечелила конкурса за организиране и провеждане на информационната кампания на МЗХ по ПРСР. В него участваха зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова и експерти от агроминистерството и Държавен фонд „Земеделие”.

 

Автор: Мариела Илиева