Успяла да просъществува 17 хиляди години, днес забравената житна култура лимец се радва на нарастващ интерес от страна на българските стопани. За да разберем повече за дивото жито на древността и за невероятните му качества, посетихме с. Кметовци, Габровско, където един човек се е посветил изцяло на съхраняването и възраждането на древната култура.

С приказката за „Житния дух”

започна нашата среща с Емил Елмазов, който е член-кореспондент на Международната академия по информатизация в Москва и ревностен пазител и разпространител на древното жито на траките – лимеца. Тази приказка не започва с „имало едно време”, а разказва за традициите на нашите прадеди при приготвянето на хляба. А хлябът започва от зърното, а зърното е лимец. Предците ни са вярвали, че хлябът е живо същество, че в него живее „житният дух”. Замесвали са го, като са пеели определени ритуални песни и са спазвали обичаите, предавани през поколенията. Топъл хляб никога не се реже с нож и не се мушка с вилица, защото ще убиеш „житния дух” и няма да има добра реколта, ни напомнят те.

Преди около 10 години Емил Елмазов издирва в Родопите диви житни треви, от които се извлича житно мляко – една от важните съставки за производството на билкови препарати. Случайно се натъква на туфа от житни класове. Събира семената и ги изпраща за изследване в София. Резултатите показали, че това са семена от лимец – най-древното жито на света, успяло да оцелее 17 хиляди години. Оттогава датират намерените артефакти, но според Елмазов, то е още по-древно растение. В почти всички тракийски могили у нас са открити семена от лимец, което потвърждава тезата, че траките са го използвали за направата на хляб. Съществува вярване, че хлябът, който Христос е раздал на своите ученици на Тайната вечеря, е бил замесен от лимец.

Езотериците, които са се включили в изследването му, твърдят, че това не е земно растение, а е от планетата Сириус. Анализът на семената показва, че това растение е диплоид, или

единствената пшеница на Земята в момента, която има седем хромозомни двойки

Двузърнестият лимец, например, е тетраплоид, другата покритосеменна пшеница – спелтата, е хексаплоид. Наличието на повече хромозомни двойки означава, че тези растения са много по-отворени и нестабилни, защото биха могли да се кръстосват с други видове от това семейство. Древният еднозърнест лимец е толкова себичен и самодостатъчен, че и до ден-днешен може да се намери като диворастящо растение, оцеляло без грижата на човека, защото българинът не го е отглеждал близо стотина години, а тук-таме, където се е срещал е бил използван като „чистач” на нивите и за фураж за добитъка. Лимецът е най-древният от групата на покритосеменните пшеници. При вършитба стеблото му се начупва, а зърното му остава здраво, обвито в няколко слоя плеви, поради което се налага допълнително олющване преди да бъде използвано за храна.

Вижте видео...

 

Автор: Косара Тролева

Целия материал четете в брой Август 2011