В юлския брой на „АгроКомпас” разкрих нелепата история на младите земеделски стопани Стоил Стоилов и Цветелина Стефанова от с. Сваленик, община Иваново. Разбрахте как със собствени усилия и средства те бяха възродили три рибарника, оставени от 30 години на произвола на времето и съдбата в живописна долина на двата бряга на р. Мали лом в Природен парк „Русенски Лом”. След повече от 10 години ентусиазираните земеделци бяха преобразили инфраструктурното и техническото състояние на старите рибарници, за да се посветят на развъждането и производството на риба в тях. За всички, които са се занимавали със земеделие, щадящо и опазващо природата, е удивителен фактът, че инвестицията е направена не къде да е, а в буферната зона на Природен парк „Русенски Лом”. Чест прави на тези трудолюбиви хора и фактът, че си създават собствен поминък на възраст, в която мнозина техни връстници у нас се „реализират” повече като консуматори на създаденото или реституираното от техните родители.
Накратко ще ви припомня, че през 1999 г. те печелят на търг 236,461 декара рибарници, разположени в землището на родното им село Сваленик, Русенско. В резултат на това ЕТ „Стоил Димитров-Чико-Цветелина Стефанова” още тогава имат сключен договор за концесия с община Цар Калоян за три броя рибарници в местността „Долен Сазлък” в землището на селото. Лошото състояние, в което ги вземат, може да се види и сега от икономическата обосновка на фирмата, изготвила тогава документацията за търга. „Почистих дъната на двата басейна (от 100 дка и 41 дка) от нанос с тиня. А тя беше около 40 куб. см на кв. м. За последните десет години това е може би най-канският труд, който съм положил” е обяснението, гордостта, а сега и болката на Стоил Стоилов.
Защото повече от 10 години по-късно, няма нито оценка, нито ценностна система, която да осмисли труда му. А без него тези рибарници в дивната природа на Ломовете едва ли щеше да ги има. Преди да почисти въпросните басейни Стоил е купил булдозер, косил е и с лодка-косачка под вода 3–4 пъти годишно и всичката зелена маса е изкарвал на ръка от басейните. Никой от служителите от Областна администрация днес не може и да си представи за какъв труд става въпрос. Системното почистване и косене на рибарниците е дало очеваден резултат – водните огледала са се открили и е станало възможно отглеждането на риба. Естествено е и днес тази дейност да бъде извършвана от този, който е вложил труда, времето и парите си, за да облагороди басейните за тази иначе нелека и скъпоструваща земеделска практика. За нея Стоил Стоилов си е направил и регистрация като Рибно стопанство, състоящо се от три броя рибарници за производство и отглеждане на зарибителен материал и риба за консумация към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Има и всички необходими документи и разрешителни за водоползване към Басейнова дирекция – Плевен. Започнал е и успешното производство и развъждане на сом и шаран. Но за кратко.
|