Автентичният, величествен Балкан с ширнали се възвишения, а до тях ливади със стада от средностаропланински овце и дългокосмести калоферски кози, с бягащи катуни каракачански коне, с кротко пасящи сиви говеда, пазени под зоркия поглед на каракачански кучета ... Типично българска атмосфера, връщаща ни назад във времето, когато това е било обичайният делник на животновъди и пастири. И може би, под напора на носталгията, ще отречем, че това почти няма къде да се види днес у нас. Напротив – тази картина ми се запечата в съзнанието след проведения шести Национален събор за запазване на местните български породи в местността Паниците, близо до гр. Калофер. Представете си български знамена, българска народна музика, български породи животни... Величието на Балкана и стоицизма в очите на български животновъди, които под аплодисментите на стотици гости преминаваха гордо със своите стада. До тях вървяха синове и внуци – тези, които ще продължат традицията и ще запазят българското животновъдство. И както каза изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) доц. Васил Николов, това е типичен пример за устойчивост.

Съборът по традиция се организира от председателя на Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце, гр. Калофер Румен Стоянов. Изложението тази година се финансира благодарение на спечелен проект на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството по схема на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), заяви доц. Васил Николов. По този начин е било финансирано изложението по биволовъдство в гр. Разград. И третото изложение, което беше подкрепено със средства от ДФЗ, е това в Сливен, което се проведе на 7 и 8-ми октомври. Доц. Николов припомни и че развъдните организации също могат да кандидатстват за помощ с цел организиране на такива изложения.

Тази година в събора край Калофер участваха около 20 потомствени фермери със своите животни от застрашени местни породи, характерни за калоферския край. Бъдещето е в развитието на биологичното производство и в отглеждането на автохтонни породи, които са приспособени към нашите условия, заяви още доц. Васил Николов. На събора присъстваха много специалисти, зооинженери, развъдчици от ИАСРЖ и от развъдните организации. Те изразиха надежда да има повече стопани, които да отглеждат такива животни. За целта трябва да получават помощ от държавата, кметствата и от развъдните организации. Доц. Васил Николов е убеден, че връзката между фермерите, развъдните организации и държавата е стабилна. Последната подкрепя индиректно фермерите чрез отпусканите средства за дейността на развъдните организации, които са сключили договори с животновъдите. Освен тази помощ, за местните породи се дава 200 евро на животинска единица, заяви още шефът на ИАСРЖ.

Автор: Светла Стефанова

Целия материал четете в брой Октомври 2011