- Д-р Хаяш, след социално-икономическите промени и преминаването от планово към пазарно стопанство в страните от Източна Европа най-много пострадаха селските райони и малките населени места, където настъпи обезлюдяване поради липсата на поминък. Наблюдаваше ли се нещо подобно в родната Ви Унгария и други региони на Централна и Източна Европа?

- Промените нанесоха тежък удар върху всички фермери от страните, в които се случиха, с изключение само на Полша, където дори през социалистическо време е имало тип семейни ферми. Всички останали държави, със съществувалия при тях колхозен тип стопанство, пострадаха. Това са Словакия, Източна Германия, въобще бившите социалистически държави, повтарям – с изключение на Полша. В тях, както и у нас, е имало големи ферми. Когато се разпадат, вече няма хора фермери, а има хора работници, които след като са се специализирали в нещо, не могат и не искат да се занимават с останалия вид фермерство. Те са свикнали от поколения напред да получават заповед за това, което трябва да вършат. След като се смени пък собствеността на земята, хората, които я получиха като лична, нямаха средства и желание да я обработват. Липсваха им пари да купят техника и всичко друго, необходимо за фермерство. Стана така, че земите им много лесно преминаха в ръцете или на чужди инвеститори, или на местни хора с пари. Самите собственици на земя са били съгласни да я продадат на когото и да е, на каквато и да е цена. Така беше поне в Унгария. В западната ù част навлязоха австрийци, които изкупиха поне до момента почти един милион хектара земя. В Полша земята е изкупена предимно от холандци. Германци от Западна Германия изкупиха доста земя от Източна Германия. В Румъния пък италианци направиха това заради близостта в езика. Политиката на ЕС сега е да възстанови и развие отново семейното земеделие в тези страни.

- В България обаче картината не е същата. Продажбата на земя на чужденци не е така свободна, а големи наши арендатори вземат земята под аренда или я изкупуват, за да произвеждат най-вече зърнено-житни култури. И ако в страните от ЕС обработваната от един производител площ е до 30–40 хил. дка, у нас има арендатори с над 1 млн. дка. Така 3,4% от земеделските производители получават 78% от субсидиите на площ, което по признание на българския земеделски министър изкривява конкуренцията. Дребният собственик на земя пък се задоволява с рентата, която му се плаща в пари или в натура. В тази връзка търси ли се някакъв баланс в тези европейски помощи за фермерите и може ли да бъде открит той чрез подхода Лидер в земеделската политика на ЕС?

- Тъй като съм ангажиран с развитието на селските райони в Европа, най-важното е, че ние осъзнахме, че бившите 15 страни членки от старо време не разбират нашите проблеми в Централна и Източна Европа. Затова търсим начин и трябва да намерим средство да представляваме интересите на селските си райони. И нашата организация, която не е правителствена, а се надгражда върху съществуващи реални селски общности, се опитва да направи това. Дори самата програма или мрежа, която оглавявам, се нарича „Лидер Централна и Източна Европа/развитие на селските райони”. Забелязвате наклонената черта в наименованието ù.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2011