- Доц. Николов, броени часове преди откриването на Националното изложение по животновъдство’2011 в Сливен обявихте, че до края на годината – за празника на зооинженера, България ще има Национален регистър на племенните животни и вече ще се знае какви са точните бройки на животните по породи у нас и че това ще са реални данни, подадени от развъдните организации. Трудно ли се стигна до това, след като преди повече от година в интервю за „АгроКомпас” го заявихте като една амбиция в условията на роящи се тогава развъдни организации с неизяснен статут и дейност?

- Не всичко в ИАСРЖ е перфектно, но нещата се случват, независимо от това дали е трудно или лесно. Когато работим по решаване на проблемите в селекцията и репродукцията и колегите от развъдните организации и контролиращият орган мислят по един и същи начин, смятам, че нещата не са чак толкова сложни. Разбира се, има още редица нерешени проблеми и с някои развъдни организации, и с някои дейности – като производството на мъжки животни, но мисля, че всичко това е въпрос на време. Ясно е, че развъдната дейност в страната се извършва от развъдните организации, а ИАСРЖ не е „куче пазач”, което трябва да тича след тях и да ги следи и наказва, а преди всичко това е държавен орган, който трябва да организира и управлява, а след това да контролира тази дейност. Основната ни дейност е да подпомагаме министъра на земеделието и храните в организирането и управлението на развъдната дейност и генетичните ресурси в животновъдството. Това изисква много знания и умения, каквито имат нашите експерти. Слава Богу, писанията и оплакванията преди години, пък и анонимките до ден-днешен срещу изпълнителната агенция не подведоха земеделския министър и премиера и те оставиха ИАСРЖ да си свърши работата, така както я бяхме планирали и вие виждате, че неотклонно следваме това и то вече дава своите резултати. Особено ни помогна в тази борба ресорният ни зам.-министър г-н Цветан Димитров, който е зооинженер, доктор по селекция и прекрасно знае каква е нейната роля в животновъдството.

- Помогна Ви много и промяната в Закона за животновъдството. В синхрон с нея какво ново направихте в развъдната дейност в животновъдството у нас?

- Да, така е, като имате предвид, че председател на комисията, изготвила проектозакона за животновъдството, беше зам.-министър Димитров, а аз бях негов заместник. Така че основната част от промяната в областта на развъдната дейност беше предложена именно от ИАСРЖ, като орган, ангажиран с нея. Новото е, че регламентирахме правилото – една развъдна организация да може да се занимава само с един вид животни. Това е положителна стъпка и в момента вече е реалност – в страната няма организации, които да работят с повече от един вид животни. Нещо повече, искам да ви споделя една новина – дори започва постепенно обединяване на развъдните организации. Ето двете развъдни организации на Кафявото говедо вече се обединиха и стана една организация на тази порода. Това е изключително положителен факт на фона ва безкрайното роене през предходните години. От „разделяй и владей” мисля, че преминаваме към етап „обединени сме по-силни”. Аз смятам, че този пример ще бъде постепенно последван и от други развъдни организации, както и от такива, които са с по-малък брой животни. За големите породи, каквито са тези на синтетичната популация овце и на черношареното говедо, могат да останат по две и три организации с различна насока, но съм категоричен, че за малките породи трябва да има една развъдна организация. Това се отнася и за тези, които се занимават с автохтонни породи. Не може да има по две или по три асоциации за Медночервената шуменска овца, Дъбенската овца, Каракачанската овца. Фрапиращ е случаят с Родопското късорого говедо, където при 500 животни контролирана популация има две развъдни организации, едната от които контролира около 50–60 крави. Това е пълен абсурд. И когато препоръчах двете организации да се обединят, веднага бях обвинен в куп грехове, конфликт на интереси и т.н. На мен ми се иска обединяването да стане по естествен път, а не административно. Много е трудно да отнемеш дейността на някой, който я разработва години наред, но там, където тя не е ефективна, това ще става. Например, развъдната организация на Цигая и местните породи овце – Троян, работеше с около 13–14 породи. Сега, когато кандидатства за ново разрешение за дейност, държавната комисия одобри да работи само с 4 породи, с които нито една друга организация не работи. За всички останали ние не дадохме лиценз за работа. Така ще се случи и с останалите развъдни организации. Започнали сме този процес и там, където животните са малко, ще отнемаме лицензите. Там, където са повече, ще дадем на развъдните организации сами да решат въпроса, ако не, ние ще го решим. Съжалявам, че трябва да бъда толкова краен, но тази язва, завещана ни от бившето „далновидно” управление, трябва да бъде излекувана.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Ноември 2011