Преди дни един човек просеше пред Халите стотинки за половин хляб. Обикновено, когато имам, давам, като се надявам, че наистина искат стотинките за това, за което казват. Вярно, никога няма гаранция, че не се опитват просто да те манипулират, като злоупотребяват със съчувствието ти – а и такива случаи действително има нерядко. Но пък и от друга страна, факт е, че днес и в България, и по света, има много гладуващи. И мнозина от тях дори не биха си позволили да тръгнат да просят или да ровят по контейнерите. Просто защото това е под достойнството им.

В същото време, давали ли сте си някога сметка колко храна се изхвърля? Няма да забравя как навремето в казармата ни заведоха в кухнята-майка да разчистим развалените продукти. Едва успяхме да ги поберем в един камион. Струваше ми се, че няма да може да потегли или че огромната камара ще се разсипе по пътя.

Всъщност, това е само един от хилядите примери. Виждали ли сте какво се случва в задния двор на който и да било хипермаркет? Изкарват се купища продукти, основно хранителни, разбира се, които оттам потеглят към местата за унищожаване. Храни, които са непродадени навреме или ще по-нелепо – изхвърлени заради дефекти в… опаковката.

И така, докато едни гладуват, други изхвърлят

Правят го дори много домакинства, които могат да си го позволят. Винаги съм си задавал въпроса защо се случва това, защо излишъците, вместо да спасят някого, отиват на боклука. Така е устроен светът, в който живеем – харесва ли ни, или не – ще махне някой с ръка. Ние, ще каже, не можем да го променим. Да, ама можем. И има хора, които го правят.

И на този проблем, над който съм разсъждавал неведнъж, си има намерено решение. И то успешно работи отдавна в над 40 страни по света – сред тях Индия, Филипините, Тайван, Чили, Еквадор. Нарича се хранителна банка. Така че няма нито аз, нито някой друг в България, да тръгне да открива „топлата вода” – тя е открита отдавна. Още в края на 60-те години на миналия век от един американски бизнесмен. Вижда хора в нужда, после обаче вижда продуктите, струпани в задния двор на кварталния магазин и започва сам да ги пренася до социалната кухня. Правителството дава карт бланш на идеята и пострепенно от един човек, който сам, с количка прекарва храните, се превръща в мощна и добре работеща структура. Изграждат се складове, по-големи от тези на известните хипермаркети. През 70-те години идеята бързо печели популярност в Европа, а сега вече хранителни банки съществуват в над 20 държави на Стария континент и над 40 в света. Остава и у нас да заработи. И да се надяваме, успешно.

Какво представлява хранителната банка?

Тя всъщност е „свързващо звено” между хранителната индустрия и организациите, които я разпределят между нуждаещите се, обясни Марина Бракалова, директор на Фондация за общностно развитие (ФОРА), поставила си за цел, но и вече усилено работеща за реализирането на първия в страната проект за хранителна банка. Хранителните продукти, които постъпват в банката, категорично няма да са изхвърлени, бракувани и негодни за консумация, подчерта шефката на неправителствената организация. Системата от производителя до търговската верига не е „часовников механизъм” – никога не можеш да планираш с точност какво количество продукти ще продадеш. Или в даден момент продукцията е станала толкова евтина, че е дори разходите за продажбата ù са по-високи, отколкото ще са приходите от продажбата ù. Така винаги се получава излишък. По данни на Организацията за прехрана и земеделие към ООН, по този начин в света се губи близо 1/3 от храната. И точно тук е моментът хранителната банка да вземе тези храни, а не те да чакат, докато накрая им изтече срокът на годност.

 

Автор: Светослав Динков