- Г-н Ганев, как ще коментирате факта, че над 1000 пчелни семейства бяха отровени в началото на лятото в четири общини на Добричка област след третиране на земеделски култури с препарати за растителна защита?

- Запознат съм с този изключително тревожен факт, защото в устава на организацията, която представлявам, е казано, че в нея може да членуват само юридически лица с нестопанска цел, които представляват физическите лица, т.е. пчеларите по места. Затова в Добричко организацията ни има Областен браншови пчеларски съюз с председател Стойчо Стойчев и той ме запозна своевременно с проблема. Моята позиция беше, че трябва да се внимава с протокола и оценката, която ще направи комисията, защото на практика у нас действа Наредба №15, третираща отравянията. За жалост обаче, 2–3 месеца по-късно в един от форумите стана ясно, че се обвиняват пчеларите, като че ли те са виновни за тези отравяния. Това изключително много ме подразни. Ако не се вземат съответните мерки от всички – пчелари, арендатори, собственици на земи и държавни институции, проблемът все повече ще се задълбочава. Досега той не съществуваше в такава степен, защото арендаторите бяха, образно казано, по-незаможни. Вече са в по-добро финансово състояние и затова проблемът ще се задълбочава. Сега, при преминаване кьм интензивно земеделие, неспазване на сеитбооборота, незасяване на мери и пасища с тревни смески, които са медоноси, липсата на дьрвесни видове медоноси при провеждане на залесителните мероприятия задълбочава проблема с разнообразието на прашеца. Всъщност пчелният прашец е белтък, който е много важен за имунната система и жизнената дейност на пчелите. Разнообразието на прашец стимулира имунната система на пчелите, еднообразието – напротив.

- Искате да кажете, че големите площи с една и съща култура и еднотипен прашец създават проблем за ценната медоносна дейност на пчелите.

- Така е. Въпреки че България е в челните места на Европа по видово разнообразие на своята растителност, при културите, които се сеят у нас, на какво може да разчита българският пчелар? На ливадна паша – не, на горска растителност – не, на овощни насаждения – къде са те? Остават рапицата, акацията, кориандърът, слънчогледът, лавандулата, липата – все медоноси, които отделят нектар и много по-малко прашец. И вече този полен, който е нужен за пчелното семейство и поддържа неговата имунна система, започва да става еднотипен.

- Това, за което ни информирате, бихме възприели като обективна даденост на структурата на земеделското производство у нас, но в случая с отровените пчелни семейства прозира една едва ли не конфронтация в земеделските практики. Не е честно, когато пчеларите са жертва на друг един земеделски бранш на производители с по-големи финансови възможности. Къде да се търсят причините за това явление – в безотговорността на едните за сметка на другите или в нещо друго?

- Арендаторите трябва да осъзнаят, че без пчелите не могат. Защото няма да изреждам колко пъти, не проценти, а пъти, се увеличава добивът от дадена култура, благодарение на дейността на пчелите. И те трябва да са хората, които е наложително да искат да присъстват пчелните семейства в техните обработваеми площи при отглеждането на културите, а не да ги унищожават. Първото задължително нещо е да се спазват нормативните документи. Смея да кажа, че Наредба №15 за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне не е лоша. Някои от клаузите в нея ще бъдат сменени, но след като първо видим какъв ще е проектът на промените в Закона за защита на растенията.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Декември 2011