През октомври миналата година експерти от българския офис на WWF – Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България, заедно с колегите си от Румъния организираха работно пътуване до Унгарската република. Мисията му беше свързана с изпълнението на дейности за намаляване отпечатъка от сектор рибарство и разработване на финансовото му подпомагане по един амбициозен проект за „Насърчаване на плащания за екосистемни услуги и други финансови механизми в басейна на река Дунав” за периода 2010–2013 г. с донор Програмата на обединените нации за опазване на околната среда (UNEP) на Глобалния екологичен фонд GEF.

Целта на екипа, работещ по проекта, беше да проучи и обмени успешния опит в тази посока на институциите и стопаните на унгарска територия, да види на място как там се практикува печелившо рибовъдство в хармония с екосистемите и при условията на провежданата в момента Обща селскостопанска политика в рамките на ЕС.

Като част от екипа, пътувал до Унгария, смея да твърдя, че едноседмичното ни работно посещение и опознаване на държавни институции, селски райони с местни инициативни групи по подхода Лидер, национален парк, влажни зони с висока природна стойност и рибовъдни стопанства в тях, ни докосна до много по-широка картина на успешни земеделски и агроекологични практики от поставени цели по проекта на Глобалния екологичен фонд. За всички стана ясно, че напредъкът в земеделието и агроекологията на Унгария се дължат до голяма степен на факта, че институциите и стопанските субекти в тези сектори си взаимодействат, имат рационален и ясен подход както към проблемите, така и към европейските средства и изисквания за тяхното решаване. Може би затова видяхме повече удовлетворени лица на предприемчиви хора в малките унгарски села, отколкото опустели селски дворове. Тук земеделските стопани на изчезващи местни породи животни и собствениците на рибарници в защитени и влажни зони се уповаваха повече на икономическия ефект от своя труд, отколкото на подпомагащите ги компенсаторни европейски плащания за него. Те възприемат европейските средства и механизми за помощ като допълнително подкрепящи земеделското производство и рибовъдството без отпечатък върху природата или местна инициатива в селския регион, а не като предопределящи тяхното съществуване. Такива едни европейски ареали и лица на земеделието и агроекологията от унгарска територия ще представя в настоящия и някои от следващите броеве на „АгроКомпас”, търсейки адекватни на тях български образи и картини.
 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2012