Доц. д-р Георги Костов

- Доц. Костов, Вие сте отскоро в Академията, но какво виждате в крайна сметка – науката, експериментите с нови научни открития за земеделието или съпътстващата производствена дейност е доминиращото в работата ù в момента?

Аз наистина съм в Академията от относително скоро и според общоприетите представи съм малко външен за системата поради характера на моето образование. Мисля обаче, че първото, което трябва да се направи, е да опитаме да върнем поне частично авторитета на Академията и значението на селскостопанската наука да бъде разбрано от колкото се може по-широк периметър заинтересовани кръгове. В противен случай нашите усилия ще бъдат само теоретични и ще изглеждат смешни. Това означава, че продуктът на Селскостопанска академия трябва да се покаже на практика, трябва да може да се види и да се пипне. Затова в разработените промени на Закона за Академията предвиждаме създаването на демонстрационни полета, демонстрационни ферми и опити. Целта е да позволим да се оценят достиженията на учените и предимствата на нашите разработки, като продукт на нашитe местни условия и труд в сравнение с онова, което предлагат у нас богати външни фирми, представяйки го атрактивно и шарено. Това е много важно, за да получим обществено признание, да бъде оценено, че разполагаме с конкурентна продукция и имаме възможност и начин да го покажем. Демонстрационните полета ще са главно в опитните станции, но и в научните институти, които са центровете за научна дейност. На второ място, много е важна връзката с браншовите организации в земеделието, които да ни казват от какво има нужда то. Става въпрос за всички браншови организации в аграрния сектор. Като пример ще Ви посоча проблема със сушата през есента на 2011 г., която създаде критична ситуация с част от есенниците. В разговор с представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите решихме с помощта на МЗХ наши специалисти да изготвят една нова карта на есенниците в България според конкретното им състояние, за да знаят зърнопроизводителите какво да правят, как да реагират на актуалната ситуация – кога да наторят, дали са необходими допълнителни агротехнически мероприятия или, ако трябва, да приложат преораване и презасяване на площите, както стана на много места с рапицата, въпреки че ситуацията и с нея не навсякъде беше една и съща. По този начин можe да се осъществи необходимата връзка наука-практика.
Друго важно нещо, вече в по-широк план, което налагаме, е необходимостта тематиката на по-дългосрочните ни научни проекти да бъде подбирана и посочвана след обсъждания от браншовите организации в земеделието. Те да кажат какви проблеми имат, МЗХ да прецени също важността на тези проблеми за стратегията на земеделието в България и след това нашите учени да ги решат. А не нашите научни институти да си работят според интересите на съответните учени, които от години правят някаква своя разработка. Дневният ред трябва да се диктува от практическата нужда. Затова ние въвеждаме в новия Закон за Селскостопанска академия принципа на т.нар. проектно финансиране, т.е. финансирани от бюджета на Академията ще бъдат тези проекти, които са посочени от браншовите организации и са одобрени от МЗХ. Това е основата на концепцията, но, разбира се, когато се одобрява тематиката, не трябва да се пренебрегват и самите учени. Не може все пак дядо от село да нареди „Вие това ще правите”, при положение, че учените имат по-широкия поглед. Изборът трябва да стане в съвместна дискусия с координация на действията. Трябва да избегнем практиката от последните години научните институти да си приемат някаква програма, която тук, в Централното управление, в общи линии само се утвърждавала. Колкото до стойността на нашата наука, ние понякога се хвалим повече, отколкото трябва, но на практика, като погледнем внимателно какво се предлага, се налага да замълчим.
 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2012