доц. д-р Ана Стоилова, завеждащ сектор памук към Института в Чирпан

Заложеното в бъдещата ОСП подпомагане на памукопроизводството с отделен финансов пакет явно има за цел да провокира интереса на родните земеделци към тази почти забравена у нас култура и тя да изживее своя селскостопански ренесанс. Фокусирането на европейския поглед върху това производство беше и поводът да се обърнем за коментар към Института по памук и твърда пшеница (ИПТП) в гр. Чирпан, за да разберем защо тази важна за промишлеността култура не е сред приоритетите в икономиката на страната ни и какво я прави неатрактивна за фермерите.

Институтът по памука и твърдата пшеница в гр. Чирпан e създаден през 1925 г. с Указ на цар Борис III. Днес той е звено от структурата на Националния център за аграрни науки към Министерството на земеделието и храните. Част от дейността му е извеждането на конкретна научна (селекционна, агротехническа и семепроизводна), приложна и обслужваща дейност в областта на памука и твърдата пшеница. На въпросите на „АгроКомпас” отговори доц. д-р Ана Стоилова, завеждащ сектор памук към Института в Чирпан.

- Г-жо Стоилова, кажете ни първо какво е икономическото значение на памука като култура?

- Памукът е култура, която се отглежда и на петте континента в над 75 страни, като най-големи негови производители са Китай, САЩ, Индия, Пакистан и Узбекистан. Редом с тях, в първата десятка са Турция и Гърция. Основният продукт, заради който се отглежда памукът, е влакното. Независимо от голямото световно производство на синтетични влакна, памуковото влакно продължава да има доминираща позиция заради своите незаменими качества: електронеутралност, хигроскопичност и мекота.

- А как се вписва Европа в добива на памук?

- Памуковото влакно в ЕС не достига. Необходими са още 450 000 тона влакно. Само три страни – Гърция, Испания и България, имат условия за отглеждане на памук. Заради големия му недостиг Европа стимулира това производство в Гърция и Испания. Искам да подчертая, че в ЕС само в тези две страни се отглежда памук и това е голяма възможност за България да заеме определени позиции в тази ниша.

Подпомагането на памука на този етап обаче не е обвързано с производството, а е интегрирано в Схемата за единно плащане на площ. Базовите площи, които от 2009 г. се предвиждат за производство на памук в България, са 33 420 декара. Интересно ще ви е да научите, че за Гърция те са 2 500 000 декара, а в зависимост от субсидията понякога достигат и до 4 млн. декара. Испания отглежда памук общо 480 000 декара, а Португалия – 3 600 декара. Ако трябва да сравним и добивите от културата в тези страни, картината е следната: през референтния период в България са отчетени 120 кг памук от декар, в Гърция – 320 кг, в Испания – 350 кг, и 220 кг от декар в Португалия. Размерът на помощта за допустим декар за страната ни е 80 евро и 56 цента, толкова е и за Гърция. За Испания е 140 евро, а в Португалия – 55 евро и 60 цента. Нека да уточня, че условията за получаване на специфичната помощ включват допустим за финансиране хектар, т.е. площ, разположена в земеделска земя, на която държавата е позволила да се отглежда памук, засяване само на разрешени сортове, включени в Националната сортова листа, и памукът да се отглежда при необходимата агротехника и да се събира при обичайните за отглеждане условия.

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Февруари 2012