- Г-н Великов, къде да търсим мястото на българското земеделие в ОСП и шанса му за равнопоставен участник на европейската икономическа сцена?

- Ако България е южноевропейска страна, тя следва да възприеме южен модел на земеделски производства: плодове (вкл. десертно грозде), зеленчуци, дребен рогат добитък, птицевъдство, лозарство, съчетани с отглеждането на билки, етеричномаслени растения и други растения с активни вещества, ползвани от фармацевтичната промишленост, и не на последно място – ориенталски тютюни. Това не означава, че трябва с лека ръка да се откажем от традиционните български породи говеда и свине, които са добре пригодени за българските условия и вероятно достатъчно конкурентни при едно природосъобразно екстензивно отглеждане и подходящо ниво на субсидиране. Всъщност не виждам защо крайните им продукти да не са конкурентни и за европейския пазар и за пазара на трети страни при условията за биологична продукция. Така не само ще се подсигури здравословна диета за българските граждани, но и добра суровинна база за качествени завършени продукти на хранително-вкусовата и леката промишлености. Биха се създали нови работни места и евентуално биха намалели неизползваните потенциални пасища в полупланинските и планински райони на страната. Тези възникващи стопанства обаче биха успели само, ако докато са в началото на своя път и са икономически слаби, получават целенасочена помощ от държавата, за да се обединят в организации на производители с общи бази за добив, първоначална заготовка, складиране и експедиция на тяхната продукция. Според мен именно поради тези програмни дефицити останаха скромни резултатите от прилагането на специализираните регионални програми като „Родопи”, „Северозападна България”, „Странджа” на земеделското министерство.

Също следва да се отчете, че създаването на такъв тип семеен поминък и скъсяването на пътя на продукцията до крайния потребител сами по себе си няма да проработят достатъчно ефективно и да спрат процеса на обезлюдяване на селските райони без подобряване на общото ниво на публичните услуги.

А в крайна сметка, земеделските производства, в които имаме естествени предимства, са трудоемки и развиването им до конкурентни стопанства зависи от наличието на млади и активни хора, особено в полупланинските селски райони на страната.

- Кое налага 30% от директните плащания за земеделие през следващия програмен период (2014–2020 г.) да са обвързани с мерки за опазване на околната среда?

За да се въведе това доста драстично условие за подпомагане по Първи стълб на ОСП, е очевидно, че съществуващите в периода 2007–2013 г. общи разпоредби за добри земеделски и екологични условия (ДЗЕУ) не са изпълнили задоволително обществените очаквания за екологосъобразно земеделие, смекчаващо промените в климата и увеличаващо биоразнообразието и почвеното плодородие. Поради това към ДЗЕУ в периода 2014–2020 вече се добавят изискванията на този нов зелен компонент на директните плащания.

Специално за България не намирам публично достъпни проучвания и изследвания по райони за това как се променят почвите ни и тяхното плодородие в преходните години на демократизиране и преминаване към пазарна икономика. Нито пък какво се случва с биоразнообразието на територията на използваните земеделски площи и какъв е приносът на селскостопанските ни практики за тези развития. Ако обаче си позволим механично да пренесем на българска територия фактите и изводите примерно на един документален френски филм от 2010 г., то ситуацията ще изглежда доста тревожна и за България и българското обществено мнение би трябвало да е сред най-горещите защитници на „позеленяването” на Първи стълб на ОСП.

От друга страна, уравниловката и подходът на едро за цялата територия на ЕС са вероятно несправедливи към някои от страните членки с различаващи се природни характеристики и модели на селскостопанско производство. Аз лично се надявам едно евентуално паневропейско сравнително изследване на почвите и състоянието им през последните 20 години да покаже, че българските почви са опазени по-добре в сравнение със средните тенденции в Общността. Само това би могло да е необоримият аргумент, с който България да обоснове искането за по-нисък дял от директните плащания, заделени за „зелено плащане” на своята територия.

По аналогия най-високият дял на зоните по НАТУРА 2000 от общата територия на България спрямо останалите страни членки вече показва, че страната ни е с обиколки напред по опазване на биоразнообразието и в това отношение ОСП има много по-малко да постигне в България, в сравнение с някои други страни на Общността.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2012