Отдавна познаваме Албена Симеонова – жената, която се бори за опазване на почвите от химикали и която не просто казва „не” на ГМО, а активно през последните години работи с неправителствени организации за изготвяне на законови нормативи, които да не позволят земята ни да се превърне в опитно поле, заразено от генно модифицирани организми.

Като земеделец, радетел за начин на производство, който е в хармония с природните ресурси и дадености, Албена Симеонова обработва около 80 декара лозови насаждения. „Трудно е, но дядо ми е обработвал по този начин земята си”, казва тя. Младата жена, която е майка на три момчета, сама се грижи за лозето, от което наесен чака първокачествено вино. „Разликата между мен и конвенционалните лозари е огромна. Ако те берат по 700–800 или 1000, 1500 кг от декар, аз рядко надхвърлям 200–300 кг/дка и съответно виното е по-малко. Това е заради начина, по който получавам гроздето. Опазвам нивата си от плевели с мотика, а болестите и неприятелите по лозата боря с бордолезов разтвор и сяра.”

Традиционно през месец февруари на празника Трифон Зарезан Албена Симеонова събира на лозята си в село Любеново, община Никопол много колеги и приятели. Тази година обаче поводът беше по-специален, защото съвпадна с новината, че терминът биовино е приет от Европейската комисия. „Малко е да се каже, че съм доволна от това. Вече виното няма да бъде вино от биологично грозде, както беше досега, а ще се нарича Organic wine или биологично вино. Колегите също са радостни от факта, защото това е част от кампанията, която водеше Българска Асоциация Биопродукти (БАБ) с подкрепата на МЗХ и Изпълнителната агенция по лозата и виното. БАБ е член на Международната федерация на биоземеделските движения и ние направихме предложението за тази директива.”

Какво всъщност означава терминът биовино и каква е разликата от досега приетата терминология – вино, произведено по биологичен начин. Всъщност няма съществена разлика по отношение на технологията и нейното изпълнение, разясни Албена Симеонова, защото и досега традиционалистите в бранша го произвеждаха по този начин – суровината се отглеждаше без химически препарати и торове, а избите, в които се правеше виното, са сертифицирани. Но сигурно е имало и такива, които са се съмнявали в тези три букви „био”, изписани някъде на етикета и със сигурност е имало и такива производители, които така са го наричали, без то да е такова. Сега вече с новата рамка на ЕС това със сигурност няма да се случва. Официалното лого, прието като европейски стандарт, ще стои само върху тези бутилки, които отговарят точно на изискванията, в това число и за сулфитите. Сулфитите са тези, които държат виното по-дълго време годно за консумация. Без тях то би могло да издържи най-много до следваща реколта, коментират запознати. Всъщност логото ще защитава продукцията на истинските биопроизводители от така наречените самозванци.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Март 2012