Дискусия на тема „Агросекторът и еврофинансирането – нови посоки за действие” се проведе в началото на март в София. В работния форум се включиха зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, Васил Грудев – зам.-изпълнителен директор на фонд „Земеделие”, представители на сектора в страната, браншови организации, консултанти по европроекти, финансови институции и експерти. Акцент сред обсъжданите теми бяха европейското финансиране и неговото отражение върху развитието на българското селско стопанство, възможностите за усвояване на агросубсидиите в последните две години от първия програмен период (2007–2013 г.) и насоките за подпомагането на сектора след 2014 г. Доколко удовлетворяваща ще е бъдещата ОСП за България, зависи от това как сме планирали и доколко успешно ще изиграем нашите ходове по шахматната дъска на следващия програмен период.

Диляна Славова, член на Европейския икономически социален съвет и представител на бизнеса

- Г-жо Славова, какво можем да кажем за ОСП през този програмен период?

- Това е първи програмен период за държави като Румъния и България. Като начало трябва да отбележим, че имаме Европа на две скорости. Това е Европа на нелоялната конкуренция по отношение на ОСП и земеделието за новите държави членки, сред които сме и ние, което води до едно монокултурно земеделие, до по-слабо развитие на интензивни и капиталоемки сектори като млекопроизводство, зеленчукопроизводство и т.н. Нелоялната конкуренция е по-страшна за новите държави членки, отколкото трети страни, защото няма инструменти за протекции на местното производство, като митнически тарифи и такси. Тоест, ние се намираме в двойна нелоялна конкуренция спрямо старите държави членки. Нелоялната конкуренция преди всичко се състои в разпределението на съотношението между двата стълба: Първи стълб, където са свежите пари – директните плащания, и Втори стълб – ПРСР. Голямата празнина, която съществува между старите и новите държави членки на ЕС е, че при новите, при своето присъединяване, съотношението между Първи и Втори стълб е 50 на 50. Тук няма искаш, не искаш – процентите са строго фиксирани. Докато при старите държави членки, като Холандия и Дания, средствата по Първи стълб стигат до 90% и само 5 или 10% са средства по ПРСР. Да, ние – България и Румъния, последни сме се присъединили към ЕС, с най-тежки проблеми сме в земеделието и с най-раздробено селско стопанство. От друга страна, имаме най-ниски директни плащания, което затруднява нашите земеделски производители. Някои колеги подчертават, казвайки „субсидирано земеделие!” Да, така е, земеделието не трябва да се субсидира, ако искаме наистина да се развива. Аз съм сигурна, че ако един ден няма субсидии, много от нашите фермери ще бъдат много по-конкурентоспособни от тези в старите държави членки на Евросъюза. Но ситуацията в момента е такава, че трудно би станало без субсидии. Много от старите държави членки, които имат по-големи финансови възможности, при криза винаги дават пари на своите сектори. Докато ние нямаме тази възможност. И оттам също ще идва нелоялната конкуренция.

- Какво да очакваме от новите предложения за бъдещата ОСП?

- Новите идеи за ОСП и това какво ще получава всяка една европейска държава от 2014 г. до 2019 г. засега са само предложения, които до края на годината ще бъдат изяснени под председателството на Кипър. Тогава ще е голямата битка, когато държавите членки в лицето на всяко едно от министерствата на земеделието ще договарят условията докрай. Макар и с малък процент, мога да кажа, че има малко по-справедливо разпределение на директните плащания. По Първи стълб, за който в момента се водят и най-големите борби в ЕС, предложенията са в три приоритетни направления: да има или не таван на субсидиите, на второ място е екологизирането, или т.нар. „зелен сектор” – част от агроекологията, която ще премине в Първи стълб, и на трето място, но пък то за нас е най-важно – по-справедливо разпределение на средствата по Първи стълб.

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Април 2012