Сериозен и надежден бизнес ли е отглеждането на охлюви или тест за устойчивост на предприемаческия дух и на склонността му към авантюри? Вероятно този въпрос си задава всеки фермер с особени интереси при отглеждането на животни. Ако въобще охлювът може да се нарече животно, нищо че терминът „угояване” често се споменава в технологията за стопанското му отглеждане! В желанието си да разберете повече за този доскоро нетрадиционен и екзотичен за страната ни бизнес, ще се сблъскате с доста противоречиви мнения. Най-оптимистичните от тях определят отглеждането на мекотелите като „бързи пари от бавни животни”, а за крайните песимисти това е „убийствен труд и нищожни печалби” на фона на изключително свит пазар. Факт е, че мекотелите си остават деликатес, който рядко присъства на българската трапеза. Факт е обаче и това, че в страната ни вече има траен интерес към този бизнес, който може да се разглежда и като добър шанс за една от най-бедните страни в ЕС, каквато сме ние, да засили позициите си в износа на луксозни храни, които рядко се консумират у нас. Както се казва – въпрос на гледна точка.

За да получим информация „от извора” и за да избистрим обективността на гледната си точка, решихме да тръгнем по следите на „пълзящите пари”. Те ни отведоха до пловдивското село Желязно, където Владимир Чачев отглежда охлюви в своята ферма на площ от 6 декара. Стопанинът е стартирал бизнеса си със средства по мярка 112 от ПРСР „Създаване на стопанства на млади фермери”. Проекта подава през 2009 г., малко преди да навърши 40 години. През 2010 г. му отпускат част от субсидията и бъдещият охлювъд започва изграждането на фермата си за мекотели. Твърди, че за него това е бизнес, изключително интересен като материя, и обещаващ като финансови резултати. Затова решихме да научим още подробности.

 

Автор: Валери Станев, Диана Александрова

Целия материал четете в брой Април 2012