- Г-н Пенчев, като застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес, откога датират в канцеларията Ви на омбудсман жалбите и оплакванията от собственици на земеделски земи, визиращи проблеми и нарушения в земеползването у нас и провокирали публичната дискусия, на която бяхте домакин?

- Такива сигнали, макар и не многобройни, се получават в институцията, която представлявам, но аз бях провокиран за обществената дискусия преди всичко от г-н Въто Христов, председател на Клуба на учените аграници. Те явно са добре информирани и подготвени и представиха при мен не конкретни жалби и казуси по правата на арендодателите и арендаторите в България предвид натрупваните през годините сигнали за нарушаването им, а поискаха генералното им гарантиране със спешни мерки на изпълнителната и законодателната власт у нас. Лично аз констатирах, че става дума за гарантиране правата на огромна част от населението у нас.

- Кои нарушени права на собствениците на земеделски земи изискват Вашата наложителна защита и бяха причина да организирате публична дискусия по тази тема, провокирана отдавна със сигнали от Клуба на учените аграрници?

- Понеже в България имаме над милион арендодатели и няколко хиляди арендатори, очевидно в случая пирамидата е обърната. Обикновено наемодателят диктува условията, а наемателят е този, който трябва да се съгласи с тях. При отдаването на земите под аренда обаче арендаторите у нас диктуват условията на арендодателите, защото те обработват огромни масиви земя и дори примерно вашият парцел да бъде в центъра на масива, ако не желаете да сключите договор при условията, които арендаторът ви наложи, земята ви ще остане необработвана. Арендаторът няма да загуби нищо от това, но вие няма да получите нищо за нея. И тук по време на обществения дебат бяха поставени много въпроси, други от тях бяха загатнати. Като например трябва ли да има допълнителна нормативна регулация на тези отношения между арендатор-арендодател, трябва ли да има лимит на обработваемата земя от един арендатор. Това са неща, на които аз нямам отговор, не съм и специалист по тази материя. Моята задача беше да събера компетентните и заинтересованите лица на обществен дебат на една маса, да се поставят въпросите и оттук нататък разговорът да продължи и да има реакции и вземане на решения от компетентните органи. Възникнаха много въпроси и от друга гледна точка – много български граждани нехаят за своята собственост и това води до наличието на т.нар. „бели петна” в земеделските земи, за които по закон арендаторите плащат арендната такса на съответната община. Има хора, които не знаят или не се интересуват от факта, че тези земи са техни или пък не заявяват дали ще ги ползват сами или ще ги отдават за обработка от друг. Оказа се, че има проблеми и с Агенцията по вписванията, и с нотариусите, и със съдебната практика и противоречивите ù решения. Очевидно има много проблеми, които трябва да се решават тепърва. Обнадеждаващото обаче, като финал на тази първа дискусия по проблема, беше уверението на зам.-министъра на земеделието и храните Светлана Боянова, която каза, че в момента аграрното министерство подготвя промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които ще бъдат обсъждани в парламента. Затова се разбрахме неофициално, че следващата дискусия по темата ще се проведе в Народното събрание при домакинството на парламентарната Комисия по земеделие и гори.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Април 2012