Дошло е време държавата да заеме мястото си на арбитър в отношенията между арендатора и арендодателя у нас, така както е във всички европейски страни, и да защити правата и интересите на слабия, призова още преди 4 години председателят на Клуба на учените аграрници ст.н.с. Въто Христов. Исканията от отвореното му писмо до премиера, председателя на Народното събрание и тогавашния министър на земеделието тогава бяха подети от Гражданското сдружение „Собственици на земеделски земи – арендодатели”. В изразената си позиция от там алармираха, че „проблемът за арендните отношения е оставен изцяло на самотек” или е решен изцяло в полза на едрите земевладелци и във вреда на дребните собственици на наследствени земеделски земи, а и на всички българи. С ясното съзнание за социална и гражданска правота сдружението още тогава настояваше законодателите от предишното Народното събрание да направят промени в Закона за арендата в земеделието и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и в другите свързани със земеделието и земеползването нормативни документи. С това трябваше да бъдат изпълнени исканията на повече от милион български граждани, наследили или получили с реституцията на земята малки парцели като собственост, която им принадлежи. Затова и настояването гласеше да се спазва чл. 17, ал. 3 от Конституцията за неприкосновеност на частната собственост, в това число на земеделските земи. За целта беше необходимо установяване на справедливи регулаторни рамки при определяне на арендното плащане на ползващите техните земи. Очакваше да са свързани с добивите от земята и с традициите от някогашната аренда, наричана изполица, припомняха за нея настоятелно дребните стопани. Те искаха и регламентирано включване в арендното плащане и на справедлива част от субсидията, както и ежегодното му осъвременяване чрез сключване на задължителен анекс към договора. Настояваха и в него да влязат клаузи за защита качеството и плодородието на земята.

Време е да има клаузи, които предотвратяват злоупотребите със собствеността на земята, алармират и днес дребните собственици на земеделски земи у нас. Като финансово и икономически ощетена страна в сегашната практика на отдаване на земята под аренда у нас, те и сега не спират да настояват за опростяване и поевтиняване на процедурата по сключването и изпълнението на договорите за аренда.

Дребните собственици не желаят да се разделят на никаква цена със земята си. Готови са обаче да я предоставят да се обработва срещу нормално заплащане и справедливо регламентирани отношения с арендаторите. Според тях всички правителства от средата на 90-те години насам, робувайки на принципите на неолиберализма, оставиха изпадналите в мизерия и безизходица дребни собственици на земя на произвола на нароилите се, не без помощта на институциите у нас фирми – едри земевладелци арендатори. А те диктуват правилата и условията на договорите за аренда, така както им е изгодно. Позволи им го Законът за арендата в земеделието. Този упрек към нормативната система беше изразен още преди 4 години в отвореното писмо на дребните собственици на земеделски земи у нас. Стана ясно, че първоначалните текстове на този закон, гласуван през 1996 г., са били променяни в следващите 1999, 2002, 2007 и 2008 г., така че не им е оставала никаква друга възможност освен да приемат налаганите им неизгодни условия за сключване на дългосрочни, арендни договори или да продават земята си, която ги храни, за жълти стотинки или да я оставят да почива (пустее), докато настъпят по-благоприятни времена. За съжаление, те още не са настъпили, а законови недоразумения потъпкват конституционните им права.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Април 2012