доц. д-р Владислав Попов

- Доц. Попов, безспорно България има много добри условия за развитие на биологично земеделие и след като вие, учените сте готови да посрещнете тази инициатива, а бизнесът проявява много голям интерес, какво все още куца в този сектор у нас?

- Наистина България притежава необходимите условия за по-бързо и по-широко развитие на биоземеделието – разнообразие на природните ресурси, незамърсена земя, подходящ климат, регламентирана нормативна уредба. Разбира се, биологичното земеделие като начин на производство, щадящ околната среда, може и трябва да се практикува в определени райони с подходящи агроекологични условия. Съществува и една осъзната и реализирана на практика подкрепа от страна на държавата в лицето на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), което подкрепи създаването на единна нормативна база за биорастениевъдство и биоживотновъдство, както и установяването на сертификационна система в България. Помага и за популяризирането на българските биопродукти в страната и чужбина. Разплащателна агенция и нейните експерти придобиха опит и много по-бързо обработват документите за кандидатстване за субсидиране на сектора по мярка 214 на ПРСР.

Интересът на бизнеса също нарасна в последните 3–4 години, защото фирмите осъзнаха, че тази нова ниша на пазарите предизвиква интереса на потребителите. Последните също осъзнаха, че повече не могат да бъдат заблуждавани с некачествени (фалшиви) продукти, носещи и риск от замърсяване с остатъци от пестициди, нитрати, ГМО и др. Така по естествен начин се увеличаваше постепенно търсенето, коетo доведе и до интерес към производството и предлагането.

Кои са основните проблеми, според мен? Свързани са с почти всички „играчи” в маркетинговата верига на биопродуктите:

1. Площите с биокултури са малки и разпокъсани, по статистика едва около 14 000 ха са култивираните земи, другите са декларирани естествени находища на диворастящи билки, плодове, гъби и др., както и декларираните естествени пасища и ливади за изхранване на животните.
2. С увеличаването на броя на биопроизводителите на преден план излиза реализацията на биопродукцията. Но много голям процент от биосуровината се експортира извън страната главно към напредналите страни на ЕС. И то само когато производителят е изградил съответните собствени контакти с европейските търговци или използва такива на български биотърговци.
3. Веригата се къса, не се достига до краен (преработен) местен продукт и така в страната се продават много малко български биопродукти като асортимент.
4. Има търсене от страна на магазини, ресторанти и търговци, но те или искат постоянно снабдяване, което рядко им се осигурява от производителите, или са принудени да използват скъпи вносни биопродукти и пакетирани храни.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Май 2012