Зооинж. Бисер Чилингиров

- Г-н Чилингиров, има ли го интересът към овцевъдството у нас?

- Лично аз общувам много с фермери и съм постоянно в движение из страната. Интересът към това въдство наистина е налице и тук на изложението АГРА 2012 това се потвърди. Много от посетилите го искаха да купят от нашите животни, но политиката на Национална асоциация Синтетична популация българска млечна овца не е да продава. Екземплярите от тези две породи ние ги раздаваме на нашите членове овцевъди. Изпълняваме програма, съгласувана с Управителния съвет и съобразно клаузите ù раздаваме кочлета на нашите членове. На практика Асоциацията Синтетична популация българска млечна овца е най-голямата, с най-многобройна членска маса – с над 400 фермера и с над 80 000 животни. При нас работят висококвалифицирани зооинженери, селекционери и техници, които са навсякъде в страната и обслужват овцевъдите в 19 области.

- Можем ли да обобщим, че се радвате на повишен потенциал от производители на животни в сектора овцевъдство?

- Радостното е, че на всеки му се иска да купи от тези животни, защото виждате, че те екстериорно са разкошни. Но не само това. Те имат най-продуктивните и най-високомлечните качества, дават по 2–3 агнета и до 8 л мляко на ден. Нашата цел е с тези породи да подобрим продуктивността на нашите родни овце, за да е по-ефективен и икономически оправдан трудът на фермерите. Като вкарваме кръв от тези кочове, ние повишаваме плодовитостта и млечността на овцете. Това помага на членовете на браншовата организация да предлагат повече мляко, месо, вълна и кожи и от там да имат своите доволни клиенти.

Имат ли някакво отражение върху политиката в сектора призивът на премиера Борисов от края на миналата година и деловите контакти на земеделския министър Найденов с правителствени екипи от арабските страни, проявяващи определен интерес към продукцията на нашите овцевъди?

Искам да изкажа благодарността си към премиера на Р България, че призовава младите хора да се занимават с овцевъдство. Наистина то е едно традиционно въдство в нашата страна. И в духа на казаното от министър Найденов, че трябва да помогнем на селата, за да се развиват, аз мисля, че те определено биха се съживили с овцевъдство и козевъдство. МЗХ е заинтересовано. В аграрното ведомство мислят като нас и това, надявам се, ще доведе до прогресивно развитие на сектора.

- Това е добре казано, но звучи малко пожелателно, когато на практика един млад фермер реши да се заеме с това въдство. Не е ли малко трудно за него да стигне до позитивен резултат в стопанската си дейност, воден само от добро намерение?

- Не е пожелателно, защото в Програмата за развитие на селските райони има мерки, които помагат на желаещите да се захванат с овцевъдство. Такава е например мярка „Млад фермер”. У нас има доста запустели стопанства, има цели села, в които няма жива душа, а ние имаме прекрасни условия да развиваме овцевъдство. Вижте нашите планини – Пирин, Родопите, Странджа, Сакар, Стара планина. В тях винаги е имало стада овце. Навремето в нашите села е имало от 3 до 5 хиляди животни. Дори една статистика сочи, че до 1943 г. в България е имало 7,5 млн. овце. И с лека ръка това национално богатство и потенциал на земеделското ни стопанство са затрити, за да достигнем до 1,4 млн. овце.

Автор: Мариела Илиева