Когато става дума за земеделие, първата асоциация, която ни идва на ум, е за тежка работа на полето. Затова ни е малко трудно да си обясним мястото на момиче в тази подчертано мъжка професия – фермерството. В този брой ще ви запознаем с една млада жена, на която много ù отива да говори за земеделие. Прави го с усмивка, със спокойствието и удоволствието на човек, който знае какво иска от живота, и което е по-важното – знае как да го постигне.

Гергина Стоянова живее в плевенското село Горна Митрополия. Ежедневните ù занимания, за разлика от тези на момичетата от нейната възраст, не са свързани със женската суета, а с грижите по собственото ù стопанство. В момента младата фермерка обработва 8000 декара земя в землището на родното си село, отглеждайки различни зърнено-житни култури, и по всичко изглежда, че плановете ù са да върви все напред. Докато разговаряхме с нея, в земеделския ù двор усилено се изграждаха мащабни складови помещения. Младостта, красотата и последователността на Гергина изпълват с друго съдържание думата амбиция. А именно – не да постигнеш нещо веднага и на всяка цена, а да го планираш и реализираш с вдъхновение, с умението да се насладиш на собствения си труд. Затова и младата жена с удоволствие разказва за бизнеса си. Повлияна от примера на родителите си, които също се занимават със земеделие, тя решава, че именно това е нейното призвание и разгръща плановете си за професионална реализация в тази насока. Но както сама признава, освен увереността, че можеш да се справиш, трябват и пари, и то доста. Затова Гергина решава да се възползва от възможностите за финансиране, които предоставя на младите хора като нея Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и да стартира самостоятелна земеделска дейност. Кандидатства с проект по мярка 112. Преди това обаче преминава обучение за писане на проекти по мярката, след което дори създава собствена консултантска фирма.

„През 2008 г. кандидатствах със свой проект по мярка 112, връща лентата назад в годините Гергина Стоянова. – Започнах със 108 декара земя в землището на родното си село, които засях изцяло с царевица. Проектът ми беше един от първите. Изготвих си го съвсем сама. Доста трудности срещнах, защото тогава нямах много информация по въпроса. Ходих по инстанции, питах и разпитвах, но смятам, че накрая добре се справих. В бизнес плана си бях заложила да закупя трактор, земя, да увелича стопанството са на 500 декара и да ги поддържам. В проекта си заложих още, че ще кандидатствам по мярка 121 за закупуване на земеделска техника. Бизнес планът ми по мярка 112 беше изцяло за зърнопроизводство. След като го подадох, чаках почти 9 месеца за одобрение. Когато и това стана, след около 2 седмици подписах договор. Може би месец след това ми преведоха първия транш от субсидията в размер на 25 000 лв.” На третата година Гергина изпълнила заложеното в бизнес плана си. Месец след проверката от Разплащателна агенция с обстойно разглеждане на документацията и направеното до момента, на младата фермерка е преведена и втората част от субсидията – останалите 25 000 лв.

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Юли 2012