Ерик ван Велувен е страстен популяризатор на здравословната и биологичната кухня в кулинарния бизнес, който ръководи в ресторанта Редероорд близо до Арнем, където е шеф-готвач. Човек, който може да въодушевява другите, човек на идеите и на действието, ориентиран към прагматичните решения – така определя себе си. Предпочитанията към местните продукти, зачитането на производителите и уважението към гостите са водещи в работата му като предприемач. Към това се прибавя и умението да се вглеждаш в природата и да я цениш. Водещо в неговата работа е фокусът върху клиенти и гости, които споделят тези виждания, а не стремежът към бързи печалби. Решението да работи с биологични и биодинамични продукти е логична стъпка в неговото развитие. Ван Велувен е председател на фондация Good Food Alliance (Съюз за добра храна), член на борда на фондация De Proeftuinen за устойчиво лидерство, член на Биораад, консултативен орган за иновативно предприемачество, професор в Saxion college. Той е автор на кулинарните книги „Истинското сирене”, „Модерно готвене в Холандия”, „Вкусовете на 13-те месеца” и други. Ерик ван Велувен има опит с проекти на национално и европейско ниво.

Енергичният холандски шеф-готвач сподели специално за „АгроКомпас” философията си за биоземеделието и употребата на биопродуктите за една здравословна и биологична кухня. Разговорът ни беше в първия от организираните по инициатива на проекта „Новото тракийско злато” Дни на кулинарията с био и местни продукти от Източните Родопи. Впечатленията от изкусните умения на нашия „Гост на броя” са запомнящи и ярки след организираната в „Червената къща” в София дегустация на приготвените от екипа му храни с биологичните продукти от Източните Родопи. Още тук холандският шеф-готвач Ерик ван Велувен показа с какъв потенциал от автентични български продукти разполагат желаещите у нас да приготвят истинска, близка до вкуса и силата на природата храна. След това мисията му продължи в с. Горно поле, община Маджарово в „Дивата ферма” на Благовеста и Николай Василиеви. В партньорство с българските си колеги от „Соул кичън” Ерик ван Велувен направи презентации и на собствената си дейност в Холандия. Инвестирал е 1 млн. евро в биоресторанти, които снабдява от собствените си градини.

- Г-н Велувен, кое Ви провокира да популяризирате биологичните храни, произведени от български земеделски стопани в Източните Родопи и подпомагани от проекта „Новото тракийско злато”?

- Поканата към мен отправи д-р Мартин Ланкестер, директор на фондация АВАЛОН, която работи, доколкото разбрах, от 2009 г. по българо-холандския проект за устойчиво развитие на Източните Родопи. Това ме провокира да преоткрия вашата страна и да я посетя, като се опитам да направя някаква обмяна на опит с местните ми колеги. От 16 години работя като готвач и имам ресторант, в който се опитвам да промотирам и популяризирам готвенето с биологични продукти. Може би, преди малко, по време на презентацията за дейността ми в Холандия, забелязахте мои снимки с холандските фермери, чиито продукти използвам в ресторантите си за приготвяне на здравословна, качествена и вкусна храна. Това е причината за интереса ми към подобни фермери и у вас. Поводът да откликна на поканата на фондация АВАЛОН беше за обмяна на опит в тази интересна и актуална сфера – готвенето на здравословни ястия.

- Преди поканата на фондацията имахте ли представа за потенциалните възможности на биопродуктите, произвеждани от български фермери, които най-вече се изнасят поради ниската покупателна способност на населението у нас?

- Преди сегашното ми посещение не съм бил у вас, но имах един проект, който беше свързан с Чехия и когато отидох там, видях, че чехите също базират храната си на регионалния принцип, т.е. готвят и искат да правят това с традиционни чешки продукти. Тогава много ми харесаха и ми направиха впечатление техните тестени изделия, хлябовете им, меда и всички други традиционни месни ястия, които се приготвят с продукти, снабдени от съответния регион. Идвайки тук, аз очаквам да видя точно това или поне нещо близко до това, което наблюдавах в Чехия. Предварително проучих региона, в който ще трябва да срещна подобна даденост и чрез интернет го опознах. Получих информация от двама-трима мои колеги в Холандия в каква държава отивам и какво да очаквам като възможности за производство на храни в нея. Прегледах и презентацията, която ми изпратиха по линия на проекта „Новото тракийско злато”. Така изградих известна представа за произвежданите биопродукти и биохрани у вас.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Август 2012