- Д-р Господинов, за година и половина само 4-ма производители на жива и охладена риба са се регистрирали по Наредба 26 за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. И ако директните продажби са масова практика в Европа и потребителите ги предпочитат, регламентът, който си изработихме, ли създава пречки пред родните производители за тази тенденция и у нас?
- Истина е, че само 4-ма производители на жива и охладена риба са се регистрирали по нея, но е и факт, че много хора продават без да спазват нейните изисквания. Това е всъщност проблемът – в липсата на контрол при търговията и разпространението на рибата като храна въобще. В България има около 4 000 водни обекта. С малки изключения, всички те произвеждат риба. По Закона за ветеринарномедицинската дейност те трябва да бъдат регистрирани от БАБХ, иначе не подлежат на контрол. Получава се така, че 500 обекта са в регистъра на БАБХ като ферми за аквакултури, а 4 000 са реално съществуващите. Какво правят останалите 3 500? Всички гледат риба, която отива в търговската мрежа. Фактът, че в България имаме традиция да продаваме жива риба, дава възможност точно за такива некоректни продажби и дъмпинг на пазара от хора, които не са регистрирани. Защото един шаран трябва да се придружава от документ, който гарантира неговия произход. Ако сте търговец на риба и купите 50 кг риба от напълно редовен регламентиран търговски обект на едро с всички документи, няма да имате проблеми с наличието им и с редовно закупената стока започвате да търгувате. Ако купите обаче пак от търговец на едро риба (тя няма ушна марка както кравите), тя не може да бъде идентифицирана от кой воден обект идва, когато отиде в живарника на магазина. Тя може да е хранена примерно с плесенясало зърно и в нея да са влезли алфа токсини, които се натрупват. Може да е третирана със забранени лекарства, които се отлагат в мускулатурата. Може да е била хранена с отпадъчни продукти, които също дават отражение върху нейната безопасност и качество.
|