Още през 2010 г., когато Асоциацията за развъждане на българската млечна порода овце номинира фермера Николай Кръстанов за „Зооинженер-предприемач” и земеделското министерство му връчи наградата, бях респектирана от нейната формулировка. От краткия ми разговор с него обаче веднага разбрах, че общувам с фермер, твърдо свързан със земята и животните и същевременно достатъчно образован, за да ги управлява в хармония с природата и собствения си мироглед.

Две години по-късно, когато екипът на „АгроКомпас” посети фермата му в с. Пожарево, община Божурище, се затвърди впечатлението ми за един предприемчив земеделски стопанин, който е наясно с принадлежността си към българското село като усещане и орисия. Прониза ме обаче и строгият му непримирим поглед върху все още незавидното си състояние на наш животновъд, принуден да се справя с безспорни проблеми. Вижда ги както в родната политика за сектора, така и в манталитета ни повече да искаме и говорим, отколкото да даваме и да работим. Вероятно затова и най-голямата му опора в орисията да съхрани поминъка си на земеделски производител в малко българско село са работещите на равна нога с него съпруга Красимира, трима овчари и двама трактористи. С всеотдайния си труд и грижи за стадото от 700 овце от Синтетична популация българска млечна порода в ливадите и пасищата на с. Пожарево пастирите отдавна са станали част от семейството на Николай Кръстанов.

Сигурна съм, че трудно ще открия друг толкова автентичен с упоритостта и проблемите си български животновъд на една ръка разстояние от София. Когато го попитах дали е кореняк от Пожарево, отговори ми някак си гордо и с учудване от къде другаде може да бъде. Защото за него да е от това село, в което преди години поминък за мнозинството е било земеделието, осмисля и предопределя живота му. Заклет земеделец е бил дядо му Кръстан, един от най-сериозните и заможни стопани в селото до 1950 г., когато земята била кооперирана. Той не влязъл в ТКЗС-то, а просто са му национализирали нивите. Бащата на Николай обаче прескочил мирогледа на местен земеделец и избягал в града. В Николай земеделският ген идва преди всичко от неговия дядо и прадядо. След като наследил 200 дка ниви, първо се образовал като зооинженер в Тракийския университет в Стара Загора и след това тръгнал по трънливия път – да работи и произвежда от родната пожаревска земя.

 

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Ноември 2012