Ангел Вукодинов

 

 Г-н Вукодинов, защо зърнопроизводител в речника на някои хора у нас стана „зърнар” и откъде идва негативната нагласа към него, въпреки че секторът е официално признат с факта, че на износа на зърнени продукти се дължи 62% от положителното ни външнотърговско салдо през 2012 г.?

- Действително по всички отчети – наши и международни, българското зърнопроизводство стои сериозно в икономическия свят. На 22-ро място сме по производство на пшеница в света. На 7-мо място сме по производство на слънчоглед. Напоследък секторът се неглижира и ни наричат понякога с една обидна дума – „зърнар”. За значението ù аз лично съм питал господа депутатите на Комисията по земеделие и гори, защото в последния официален тълковен речник думата „зърнар” не съществува. Аз и всичките ми колеги сме зърнопроизводители и се гордеем с това. Явно защото си позволяваме да протестираме, да поставяме актуални проблеми и се надяваме за тяхното решаване, ни наричат така. Само че ролята на обществена браншова организация като нашата е точно тази – когато види проблем, да го постави с пълната му острота. Ако този проблем е актуален и може да го види изпълнителната власт, нека се взре в него и да потърси решение. Ако не е актуален – нека го прескочи. Ако обаче е актуален и го прескочи, тя ще си носи политическите последствия. Явно изпълнителната власт у нас има ресурса – финансовия и чрез рекламата на отделни мерки на европейски средства, да влияе сериозно върху медиите и част от медиите услужливо се нагърбват със задачата да ни очернят. Същевременно и по време на втория ни Национален агросеминар „Българското зърно – национално богатство” заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров призна, че 62% от положителното ни външнотърговско салдо се дължи на износа на зърнени продукти. Преди това в интервю за една медия г-н министърът на земеделието се похвали с 1 млрд. 423 млн. долара положително външнотърговско салдо на сектор земеделие, но забрави да спомене, че това се дължи на зърнопроизводството у нас. В същото и в поредица други интервюта казва, че България изнася 2/3 от произведеното си зърно, което е глупаво и недалновидно и присъщо може би само на неразвити и изоставащи държави. Поглеждаме списъка по данни на американското министерство на земеделието, който е на 12-те най-големи износителки на зърно в света, където имаме честта да попаднем и ние, на 12-то място. В този списък на първите места са държави като Канада, САЩ, Англия, Франция, Германия, Унгария, Русия, Украйна, Казахстан, Аржентина и Австралия. Кои от тези страни, с изключение на две-три, които са на нашето положение, са изостанали и толкова недалновидни, че да изнасят зърно? Да, по-добре е, когато могат да се преработят част от произведените у нас суровини и да се търси диверсификация и увеличение на ефекта от нашето производство. Истината обаче е, че зърното е борсова стока и основните му купувачи предпочитат да си правят от него хляба и продуктите от зърно, които консумират. Ние, като браншова асоциация, не сме политици и не влагаме политически мотиви в дейността си. Ние волю неволю обаче, трябва да следим политиката в сектор земеделие и когато видим, че тя не е правилна, трябва да сигнализираме. Явно сегашният министър на земеделието и сегашната изпълнителна власт не обичат такива сигнали. Вярно е, емоционални сме. Понякога подаваме тези сигнали бурно – с тракторите на жълтите павета, но така чувстваме нашето задължение.

- Не смятате ли обаче, че това отношение, което се създаде към вас, като вид обществена реакция, е заради така устроената Обща селскостопанска политика, при която се плаща на единица площ и вие на базата на големите площи, които обработвате и под аренда, получавате една неравностойно голяма част от европейските пари? Аргументирайте употребата на тези пари с влагането им в зърнопроизводство.

 

- Европейските плащания са за единица площ, независимо от това с каква култура е заета тя. Вярно е, че от почти 36 млн. декара, които получават директни плащания от европейския бюджет, около 31 млн. декара са полски култури – всякакъв вид, включително трайни насаждения. От тях около 18–20 млн. декара са зърнено-технически култури. Те заемат почти половината от всички площи за зърнопроизводство, но те не отиват единствено за зърнопроизводство. Така е устроена Общата селскостопанска политика. Истината е, че ние получаваме в момента 55–60% от разписаното ниво при приемането ни в ЕС, което от своя страна е около 60% от нивото на старите страни членки. Като пример – за 2011 г. България ще получи около 12,50–13 евро на декар, при вида на немска ферма, в която бях наскоро, където субсидията е 30 евро на декар.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2013