Проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на ИАСРЖ

Форумът в Хисаря получи висока оценка още при провеждането му, но за българския животновъд са важни ефектът от решенията и наученото на него като практическа приложимост, която ще Ви помоля да обобщите.

Всичко, което се прави от ИАСРЖ, развъдните организации, аграрните университети и научните институти в крайна сметка е насочено към фермерите, защото без тях съществуването на тези институции е безсмислено. Ролята на подобни форуми, особено пък включващи и научни конференции, е да генерират идеи, да подсказват решения, да насочват проучвания и т.н. Ето вземете докладите и дискусиите около методите за оценка на риска и класификацията на породите по степен на застрашеност. За всяка порода, която предлагаме за подпомагане като застрашена, е необходимо да приведем доказателства, да обосновем нашите искания. Представяте ли си какво ще се получи, ако ние не познаваме тези методи, ако не следим тяхното развитие. Какво ще докажем? Нищо. Кой ще е потърпевш? Фермерът. И така е с повечето тематики. Нима не представиха точно проблемите на развъждането на Източнобалканската свиня доц. Накев и на Източнобългарския кон – г-н Касчиев. А кой по-добре от тях познава проблемите. И ги чухме и от ИАСРЖ, и от Дирекция „Животновъдство” на МЗХ, и от Службите за съвети в земеделието, и от експертите от Министерството на околната среда и водите и т.н. Не мога да обобщя защо всяка разгледана тема носи своите ползи. Ами двете кръгли маси по въпросите за контрола на млечната продуктивност. Това е огромен проблем. Вече сме членове на ИКАР, но как да изпълним изискванията и стандартите при налегналото ни безпаричие. Почти цялата субсидия за развъдна дейност в млечното говедовъдство отива за контрола. Какво да правим – да минем към метода Ат? Не съм съгласен и мога да изложа мотивите си надълго и нашироко, защото съм провеждал редица проучвания в тази област. Ами проучванията на болестта Скрепи при овцете – няма ли пряко практическо значение. Ами данните за отглеждането и адаптирането на български овце в Молдова и Украйна? Това е обобщението и равносметката – 33 доклади и 51 постери, от които точно половината – 42, са от чужди автори.

Ако през месец май м.г. в Загреб, Хърватия, едно от заключенията от представените национални доклади е, че България има една от най-богатите генетични банки за животни в Европа, на кои от родните породи сме длъжници като опазване и най-вече ефективно използване в съвременното животновъдство у нас?

Аз мисля, че сме длъжници на всички наши породи. На дадения етап ние трябва да работим за максималното им запазване, защото съм убеден, че не е далече времето, когато ще ги потърсим отново. Кое ме кара да правя този извод. При нарастващата човешка популация основната борба на нашата Планета ще бъде борбата за ресурси. И не само за нефт и газ. За съжаление, развитието на животновъдството върви не към ефективно използване на ресурсите, а точно обратно. Много хора ще кажат: „Какво говори той?” Та нали ако, както пише професор Николай Тодоров, преди 50–60 години за производството на един килограм пилешко месо са били необходими 6 килограма фураж, сега са необходими по-малко от 2. Не е ли това трикратна икономия на ресурси. И във всички области е така.

Но да вземем говедовъдството, където е моята сила. За съвременните специализирани млечни породи годишна млечност 10 000–15 000 кг от крава вече не е рекорд. Каква е обаче цената? Колко време се получава тази млечност – 1–2 лактации. С тази продукция ще покрием ли разходите по отглеждането на кравата от раждането ù? Или ще намалим възрастта на заплождане от 20 на 18, 15, 12 месеца. Но ще можем ли с 1–2 телета да осигуряваме нормално възпроизводство? Да – трансплантация на ембриони, сексирана сперма. А могат ли животните да поемат толкова храна? Могат – ще увеличим дела на концентрираните фуражи до 60, 70, 80%. Няма ли да ги отровим? Ще им дадем стабилизатори. Но микроорганизмите в търбуха разграждат протеина и ни пречат да доставим в червата необходимите аминокиселини. Ще протектираме фуража. Един безумен и безсмислен водовъртеж, пари пари, пари.

 

Автор: Мариела Илиева