- Д-р Апостолов, българо-швейцарският проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ (2012-2015) надгражда 15-годишното партньорство за ефективно управление на природните ресурси, в което Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ е с водеща роля. Кои доказани практики на швейцарското биологично земеделие и добри примери в развитието на бизнеси, щадящи природата, установихте като практически приложими у нас за този период от време?

От 1996 г. нашият екип полага усилия да прилага най-добрите швейцарски практики в български ферми. Биологичното земеделие е типичен пример за земеделско производство, което с най-малко вложения носи най-голям приход. Създава работни места в селските райони, поддържа селата живи, а пейзажа – красив. Работим с едни от най-добрите швейцарски земеделски специалисти. Планирали сме и сме изградили заедно няколко животновъдни стопанства, създадохме единствената българска фирма за контрол и сертификация на биологични продукти.

Швейцарското земеделие преживя много добри времена (90-те години), когато изкупните цени на земеделските продукти бяха високи, a фермите получаваха големи субсидии и дългосрочни безлихвени кредити. През този период много от фермите направиха големи инвестиции в сгради, обори, модерна техника. Голяма част от тези активи обаче все още са собственост на банките, а изплащането на ипотеките обикновено става от поне две поколения.

Днес, когато пазарите са отворени, а цените на земеделските продукти изпитват натиска на по-ниските цени на вносните храни, швейцарските фермери също изпитват трудности. Периодът на лудите инвестиции в ненужни сгради и съоръжения вече отмина, сградите, съоръженията и технологиите се планират така, че да бъдат максимално ефективни и евтини. Швейцарските фермери вече се научиха добре да си правят сметката за всеки франк. Много от млечните ферми се отказаха да гонят безумни рекорди за млечност на кравите си, постигнати с огромни количества концентрирани фуражи, внос от Америка. Просто е по-изгодно да издоиш 5000 литра от крава само с фуражите, произведени във фермата, отколкото 12000 литра с вносен и скъп фураж!

Все по-предпочитани са системите за отглеждане на животните с ниски вложения: свободно боксово, пасищно отглеждане. Швейцарското земеделие става все по-ефективно и икономически устойчиво.

Когато виждам как наши фермери инвестират огромни средства в масивни бетонни обори, или строят торова яма, която струва повече от обора, кравите в него и трактора, взети заедно, ми е болно. По-разумно (и много по-евтино) би било да се поучим от грешките на другите и да не ги повтаряме.

- Какви възможни форми за участие на гражданското общество в 4-годишния българо-швейцарски проект за деветте зони от НАТУРА мрежата в Западна и Централна Стара планина подсказа обмяната на опит на български експерти в Швейцария от 17 до 25 феруари т.г. в рамките на обучението по проекта?

Гражданското общество не беше фокусът на това обучение. Основната ни цел беше да се запознаем с регулацията от страна на държавата и кантоните на преработката във фермите и директните доставки. Държавната политика, помощта на държавата и контрола. Всичко това ни го разясниха първо шефовете на федералните и кантоналните ведомства (Федерален офис по земеделие, Федерален ветеринарен офис, Федерален офис по безопасност на храните, Кантоналната лаборатория на кантон Берн.)

Втората част от програмата включваше посещения на 7 ферми и две места за продажба на фермерски храни, така че имахме възможност да се запознаем на практика как тази система работи в Швейцария.

 

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Април 2013