Все по-често в Добруджа, традиционната житница на страната ни, се говори за една позабравена култура – лимеца. Отглеждането му е предизвикателство, към което се обръщат повече производители заради търсенето на здравословни храни. Един от тях е агрономът Тодор Моралийски, засял още през 2009 г. първите 20 дка с лимец край с. Гурково. „Основното, което ме накара да се насоча към лимеца, е самата специфика на тази древна пшеница. Лимецът е култура, която не изисква употребата на пестициди. В момента земята е толкова отровена, че търсенето на култури, подкрепящи здравословния начин на живот, се превръща в мисия” – така производителят аргументира отглеждането на лимец в своето стопанство.

Лимецът е най-древният вид пшеница, познат още преди хилядолетия, разказва още Тодор Моралийски. Това е култура, съхранила се през хилядолетията и доказателство за това са откритите още преди 17 000 години най-стари семена от лимец. Днес това е най-простият генотип пшеница. И като всичко просто и първично, притежава много ценни качества.

Технологията на отглеждане на зърнената култура е като при пшеницата, споделя опита си Тодор Моралийски. Лимецът се развива малко по-бавно и по-късно брати. Любопитното е, че дори и да тръгнат плевели в посева, когато растенията станат високи около 130–140 см, заглушават плевелите и не позволяват да се развият. Дори навремето нашите деди са го ползвали да си чистят нивите от трева. Затова посевите с лимец нямат нужда от хербициди. Лимецът расте на всякакви почви – бедни, богати, равнинни, планински, не се влияе от торове. Има здраво стъбло, опънато като струна.

При тази дива пшеница няма нужда и от прилагане на фунгициди. Не се напада от главня, мана, ръжда. Има твърда обвивка, която предпазва семето от болести, неприятели и вредни влияния. Така че сам по себе си лимецът се явява една биологична култура, която предполага и чистота на брашното, обобщава още Тодор Моралийски.

Заради полезните му качества лимецът все повече се търси в Добричка област, в която обичайно се залага на интензивно отглеждане на житни култури. „В региона вече има около 10–15 производители, които са се захванали с лимеца. Това са както дребни, така и едри производители. Надяваме се в близко бъдеще да има по-голямо производство и самите хлебопроизводители да се обърнат именно към лимеца. Сега в момента се ползва немската пшеница спелта. Това е третото поколение на лимеца. В момента спелтата се закупува от Австрия, това е смеска с 10–15% брашно от спелта, която излиза по-евтино. А лимецът, произведен на родна почва, е много по-полезен и да не забравяме – вкусен. Който го е опитал, иска само от този хляб да яде”, обяснява производителят.

 

 

Автор: Галина Недкова

Целия материал четете в брой Април 2013