„Имало едно време” – това не е приказка, а името на магазинче, разположено в сърцето на Етнографския комплекс „Стария Добрич”. В него се предлагат както биологични продукти, така и такива, направени по стари рецепти, разказва собственикът Борис Русев. Самият той се занимава повече от 20 години с търговия на плодове и зеленчуци, а сега вижда бъдеще в производството и предлагането на биологични продукти.

В малкото магазинче, сгушено до старата часовникова кула в Добрич, се предлагат около 300 артикула млечни продукти на български фирми от цялата страна, има и вносни. А защо точно „Имало едно време”? „Самото име идва да подскаже, че това са продукти, произведени по стари традиционни български рецепти, отдавна забравени поради комерсиални причини. Надпреварата между веригите, конкуренцията между търговците доведе до търсене само на евтини продукти, а така се пренебрегва качеството. При нас това е на първо място – качественият продукт”, категоричен е Борис Русев. Така необходимостта от магазин за здравословни храни става все по-належаща. „Трябваше да отговорим на тези потребности, тъй като в Добрич има ниша за такъв обект. Коства ни доста усилия да се свържем с производители на биологични продукти”, разказа Русев, като се обоснова, че е на прав път: „Възрастни хора, които очевидно нямат финансови възможности, не питат първо за цената, а питат това наистина от мляко ли е, кой го е произвел? Какво ще ми предложите като здравословен продукт?”

Всичко това всъщност е предхождано от една по-мащабна идея – създаването на 32 дка с трайни насаждения от орехи и лешници, които сега се предлагат в обекта. Началото е поставено през 2002 г. със собствени средства. Амбицията на производителя е поетапно да удвои и утрои ореховата градина. В момента насажденията са втора година в преход към биологично производство. Остават още две години до получаването на сертификат. С него производителят ще има отворени врати за европейските пазари. Точно 2013 г. е тази на встъпване в активно плододаване на ореховите фиданки. Очакванията са вече да се стигне до сериозни добиви и възвращаемост на инвестициите.

Първата, макар и слаба реколта от орехи, е прибрана през миналата година.

Борис Русев кандидатства и за агроекологични плащания, които по думите му са сериозен стимул и подкрепа в трудни моменти. През 2012 г. е получил около 140 лева на декар. По думите му тази субсидия се дава за подкрепа на бизнеса и е сериозна помощ, въпреки че не е достатъчна.

В насажденията си е използвал два турски сорта Биледжик и Шебин. Към тях се насочил благодарение на проф. Иван Памуков от Шумен. С тези сортове от 2002 г. до сега вече има засадени близо 6000 дка в Североизточна България. Очаква се двата сорта да получат сертификация у нас, тъй като се отглеждат вече повече от десет години. Черупките на орехите са крехки, ядките – едри, и лесно се отделят. При поливни условия стават едри и дават добър рандеман. При напояване ядката изпълва черупката, а това дава резултат като килограми продукция. И за да докаже думите си, производителят ни показа два ореха от един и същи сорт. Разликата при поливаните и неполиваните фиданки е видима с просто око.

Всичко това прави произведените в Североизточна България орехи изключително търсени на външните пазари, но за съжаление фермерите не могат да предложат големи количества. Това налага сдружаване на производителите, подчерта още веднъж Борис Русев.

 

Автор: Галина Недкова