През май 2013 г. Димитър Катранджиев ще отбележи 20 години от създаването на земеделската си фирма. Като верен приятел на Дюпон Пионер, той залага основно на селекцията на компанията при царевица и слънчоглед. Пред екип на „АгроКомпас” с чувство за хумор той разказва за първите си стъпки в земеделието още преди 45 години, за първите си срещи с представители на фирмата, за натрупването на опит като агроном в ТКЗС и като арендатор, за желанието постоянно да се учиш и да търсиш най-новото…

-  Г-н Катранджиев, повод за нашата среща е предстоящият Ви юбилей – 20 години откакто сте се посветили на земеделието. Нека да се върнем назад и да ни разкажете за началото!

- Благодаря, че сте тук. Аз работя в селското стопанство от 1968 година. Това са вече цели 45 години. Започнал съм тук, в село Спасово и се гордея с това. Ако имам още един живот, пак бих го посветил на селското стопанство. Имам едно село, където съм роден – Спасово, имам една съпруга – Димитрина, и един занаят – земеделие.

- С колко декара земя започнахте в началото и колко са сега?

- След 10 ноември 1989 г. аз бях агроном, бил съм и в ТКЗС, минал съм през всички перипетии на земеделието. След 1992–1993 г., когато вече бяхме освободени след ликвидацията на ТКЗС-тата, нямаше какво да се прави. Хората от селото се обърнаха към мен да обработвам земите им. Нямах средства, но намерих варианти и се захванах да арендовам земя. Така започна моят път, който аз наричам пътя на фермерството. В онези времена тази земя трябваше да се поеме от някого, не можеше да има вакуум, тя не може да стои така пуста и необработвана. Започнах с 15 000 дка, после станаха 45 000–46 000 дка земя и реших повече да не ги увеличавам. В района на село Спасово има над 125 000 дка земя, която не беше проблем да я обработвам. Така обаче се дава възможност и на други хора да обработват земята и наистина, около мен има много млади хора, които се занимават със земеделие. Давам си сметка, че тогава ние, едрите арендатори, бяхме една необходимост.

- Фирмата Ви е семейна. Има ли приемственост?

- Успях да направя така, че да има много млади хора около мен. Но най-вече съм горд, че синът ми и зет ми продължават моето дело, работят земята. Благодарен съм, че децата ми не тръгнаха по широкия свят да търсят работа, а поеха този мой курс на земеделие. За мен това е много важно. Удоволствие е за мен да ходя на полето, да помагам, да си говорим, да давам съвети и опит. От позицията на годините мога да кажа: много се промени земеделието. Промениха се резултатите, добивите. Факт е, че от декар царевица можем да получим 1–1,5 тона. А допреди 20 години говорихме за два пъти по-ниски добиви. Днес имаме нови хибриди, добра техника, добри хербициди. Но има и още нещо – не всеки може да направи добрата организация, да проведе всички мероприятия в едно стопанство и точно тук е мястото на опита. Затова ходя на всички семинари, получавам много покани от водещи фирми, защото мога да дам поука и опит. Не искам да кажа, че съм най-великият в земеделието, никъде няма велики хора, но дългите години в земеделието са ми дали нужния опит.

- Вие също се учите и следите новостите!

- Приемам новостите в нашето земеделие. Винаги се уча и така трябва да бъде. Още повече опитът ми подсказва много – кое ще го бъде, кое ще се впише в региона, кое е подходящо, как ще се отрази и т.н.

- Вие сте първият клиент на фирма ДюПон Пионер в Добричка област. Вие сте пионерът на Пионер!

- Благодаря Ви за тези думи. След като основах фирмата си и се захванах със земеделие, срещнах Чавдар Дочев. Днес му благодаря, че той ми достави най-добрата царевица. Затова искам да се знае от всички в цяла Добруджа: Царицата на полето е царевицата, а царят на царевицата е Пионер. Тази фирма е не само номер едно в света, тя дава много... Затова днес казвам: Благодаря Пионер! Царевицата е нещо уникално, тя е единствената култура, от която съм получавал най-добрите доходи. Жънал съм още преди години по 800–900 кг средно от декар и то от площи не по-малки от 20 000 дка. Ако имах възможност, бих сял 80% от земите си с царевица, 10% със слънчоглед и 10% с пшеница.

 

Автор: Галина Недкова