Проф. Иван Станков е министър на земеделието и храните в служебния кабинет. Той е ректор на Тракийския университет, с над 30-годишен преподавателски опит, по образование зооинженер и специалист в направленията млечно овцевъдство и козевъдство, технологии за отглеждане на овце и кози, развъдна и селекционна дейност и др., специализирал във Франция и САЩ. Член е на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на Балканската федерация по животновъдство, на Управителния съвет на БАНИ, на Управителния съвет на Селскостопанската академия, на Научния съвет на АФ, Стара Загора и на Консултативния съвет към Министерството на земеделието и храните.

Проф. Иван Станков е роден на 27.09.1948 г. От 1973 до 1979 г. е зоотехник в ТКЗС-град Болярово, Ямболско. След това до 1983 г. е асистент, старши асистент и главен асистент, а през 1988 г. става доцент в Зооинженерния факултет на ВИЗВМ-Стара Загора. В периода 1987-1988 г. е директор на Учебното опитно стопанство към ВУЗ-а. В периода 1990-1997 г. е заместник-декан на Аграрно-животновъдния факултет на ВИЗВМ. От 2000 до 2007 г. е декан на Аграрния факулет на Тракийския университет в Стара Загора, а от 2008 г. е ректор на университета. Преди това е работил в ССА София, когато придобива научна степен доктор. Става доцент през 1988 г. По това време работи в СНС по животновъдни науки към ВАК. Научно звание професор придобива през 2001 г.

- Проф. Станков, след съгласието Ви да помогнете с опит и познания в аграрния сектор, заемайки поста министър на земеделието и храните в едно преходно служебно правителство, кои от желанията Ви за адекватна политика в българското земеделие и справяне с дълго отлаганите проблеми се оказват най-трудно осъществими?

- Най-трудно осъществимо е да възстановим това, което е давало нашето земеделие преди години. Много ми се иска да възстановим броя на животните и тяхната средна продуктивност. Бил желал да получим и максимално количество продукти от тях. Иска ми се да извоюваме пазарите им, които са съществували, особено в сектора овцевъдство в арабските страни, да върнем млечните продукти като износ, както преди, на четири континента. Много е трудно да възстановим трайните насаждения в България, моята най-голяма слабост – овощарството и лозарството, а също така и зеленчукопроизводството. Това са нещата, за които аз съм си мечтал години наред да тръгнат нагоре, а те все слизат надолу и надолу, докато достигнахме едно много ниско ниво на производство в тези сектори.

- След като буквално с назначаването си отлетяхте за Брюксел на среща с колегите си от ЕС, за да пледирате за някои нови приоритети за България, кои от предложенията Ви са на път да се осъществят в полза на земеделските производители у нас?

- Наистина положителното е, че на петия ден след като станах министър на земеделието и храните аз трябваше да бъда в Брюксел и да защитя българските приоритети. Нещата бяха подготвени от предшестващото ни правителство. До голяма степен бяха отработени. Наложи се съвсем инцидентно да доразвием някои аспекти и те станаха приоритети за българското земеделие. Така в новия програмен период ще дадем стимули на животновъдството като цяло, на зеленчукопроизводството, на овощарството. Също така и приоритетите, което постигнахме за лозарството. При него ще се увеличи делът на насажденията, което трябваше да стане, както и този на планинското животновъдство и земеделие. Същото се отнася и за младите фермери и за биологичното земеделие. Това са все факти, които се случиха като договаряне, когато бях в Брюксел. Така до голяма степен относно нещата, за които съм си мечтал, и за които си мислeх, че са неосъществими, има тенденция да се случат в близко бъдеще.

- Да разбирам ли, че тези приоритети са осъществими въпреки предстоящия триалог между Европарламента, Съвета на министрите на земеделието и Европейската комисия, който предстои и трябва да стане до юни тази година?

- Да, въпреки предстоящия триалог. Аз съм изключително доволен, че България е подкрепена за получаване на по-висок процент евросредства за т.нар. обвързана подкрепа за земеделските производители. Това според мен означава, че по тази линия подпомагане ще могат да получат всички – производителите на мляко, месо, зеленчуци, плодове, зърно, фуражни култури, маслодайни семена. Аз смятам, че Съветът

на министрите на земеделието беше най-важният, защото там след много спорове, разправии и умувания, се приеха най-важните постановки, които мисля, че могат да бъдат защитени в Европейската комисия и в Европарламента. А и Европарламентът по някои от тях се е произнесъл предварително. Говорим за Схемата за единно плащане на площ. За обвързаната с производството подкрепа също има становище. Реши се на Съвета на министрите да бъде 12%, а Европарламентът дори предлага да бъде 15%. Така че има шансове това да се случи.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Май 2013