Диана Трифонова, началник отдел „Биологично земеделие” в Дирекция „Растениевъдство” на МЗХ

- Г-жо Трифонова, след период на боксуващи плащания по Агроекологичната мярка на ПРСР и явно недоволство на производители бенефициенти по нея, какво стимулира сектора, така че за 2012 г. отчитате двойно увеличение в броя на регистрираните в МЗХ биопроизводители, преработватели и търговци?

- По мярка 214 „Агроекологични плащания”, подмярка „Биологично земеделие”, направления „Биологично растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, кандидатстват голяма част от българските биологични производители в период на преход и такива, които са го преминали. С официално одобреното шесто изменение на ПРСР са приети нови, по-високи нива на компенсаторните плащания за биологичните производители, което е допълнителен стимул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти. За това говори и годишният размер на агроекологичните плащания за биологично земеделие по култури преди и след изменението на ПРСР. Стимулираща роля за биопроизводителите у нас изиграха и възможностите на нейните мерки. По мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” е определен гарантиран бюджет за инвестиции в специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване, необходими за преминаване на стопанството към биологично производство. С мярка 142 „Създаване на организации на производители” се подпомага създаването на организации на производители на биологично произведени продукти. По мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” се финансира провеждането на информационни дейности и обучителни мероприятия за биологичните производители, тясно свързани с тяхната дейност.

В резултат на комплексните мерки, които предприе МЗХ за развитие на сектор „Биологично земеделие”, нарасна не само броят на операторите в система на контрол, но и размерът на площите, които се обработват съгласно правилата на биологичното производство. Към края на миналата година общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е 2 016 (в тази цифра не е включен броят на подизпълнителите), което е почти двойно увеличение спрямо предходната 2011 г. През 2012 г. ръст се наблюдава в броя на подизпълнителите в система на контрол, като увеличението е с около 40% спрямо 2011 г. В сравнение с 2006 г., годината преди членството на България в ЕС, увеличението на операторите в система на контрол е около десет пъти. През 2012 г. се наблюдава значителен ръст на площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 40 378,77 ха.

- Част от проблемите бяха законодателни неясноти, свързани с наредбите за биоземеделие. Припомнете с кои основни промени в тях се постигна яснота и по-лесна приложимост на изискванията им?

- На национално ниво законодателството в областта на биологичното земеделие се урежда със Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (В сила от 01.01.2007 г.) и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.), която отменя Наредба № 22 от 4.07.2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2001 г.) и Наредба № 35 от 30 август 2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ, бр. 80 от 18.09.2001 г.), разработени на основа на изискванията и критериите за биологично производство на Регламент № 2092/91.

На ниво ЕС започна преразглеждане на законодателството след публикуването през 2012 г. на Специален доклад № 9/2012 на Европейската сметна палата „Одит на системата за контрол върху производството, обработката, разпространението и вноса на биологични продукти”. Динамичното развитие на сектора на биологичното производство наложи преразглеждане на законодателството в областта на биологичното земеделие във връзка с обсъждането на конкретни въпроси. Оценката на въздействието започна още от средата на 2012 г., когато беше проведена обширна консултация със заинтересованите страни. В средата на месец януари 2013 г. стартира обществена консултация относно преразглеждане на европейската политика в областта на биологичното земеделие.

Най-важният въпрос, който се обсъжда в момента на ниво ЕС, е свързан с преразглеждане на Регламент (ЕО) № 834/2007, като същевременно е необходимо да се предвиди период на стабилност и сигурност, което да позволи развитие и разширяване на биологичния сектор. Извършва се преглед на действащата нормативна уредба, с цел тя да стане по-достъпна и приложима, като е необходимо да се идентифицират, анализират и решат основните недостатъци и проблеми. Изключително важно е да има яснота относно разширяването на обхвата на Регламент (EО) № 834/2007 и биологичното сертифициране на някои продукти извън обхвата на Приложение І към Договора за създаване на Европейската общност, които обаче имат тясна връзка с икономиката и развитието на селските райони.

Друг важен въпрос, който се обсъжда в рамките на преразглеждането, е свързан с подобряване ефективността на системата за надзор и контрол, чрез въвеждане на електронна документация, която да подобри обмена на информация, както и създаване на система за бързо предупреждение и разпространяване на съответната информация на равнище на Европейския съюз. Необходимо е да се предприемат конкретни мерки, насочени към опазване на сектора от нередности и измами, повишаване на ефективността на системата за надзор и контрол чрез подход, основан на база на оценка на риска. Трябва де се гарантира недвусмислено разпределение на отговорностите между съответните компетентни органи на ниво държави членки.

 

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Юни 2013