- Добре дошъл в България, г-н де Силва! Разбрах, че за два дни в България вече сте осъществили някои от планираните си срещи с отговорни за сектора овцевъдство институции и личности у нас. С кого успяхте да разговаряте и какви са впечатленията от контактите Ви до този момент?

- От два дни съм в България, през които се срещнах с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството проф. Васил Николов, с български животновъди и с председателя на Националната овцевъдна асоциация зооинж. Бисер Чилингиров, който беше изключително любезен и компетентен в представянето на реалните възможности за овцевъдството в България. Проф. Николов беше любезен да ми отдели малко време от натоварената си програма, но сподели много интересни факти. Това, което най-много ме изненада, е, че през 50-те години у вас са били внесени овце от Австралия с цел осъществяване на кръстоски с местни породи. Тези овце са дошли точно от района, където в момента живея и се трудя аз.

- А какво Ви каза проф. Николов за съдбата на този тип овце, създадени очевидно за вълнодобив у нас?

- Доколкото разбрах от него, в България до 1992 г. е имало доста активно овцевъдство, което било и поминък в доста малки населени места. Беше интересно да науча, че спадът в този отрасъл е започнал в началото на 90-те години на миналия век. Това е съвпаднало като време с периода, когато колабира цената на вълната на световните пазари. И за пазара на вълната трябваше да минат 10 години, за да започне да се възстановява в световен мащаб. Една от причините, за да се стигне до този ценови колапс и срив на търсенето на вълна, е, че към 90-те години количествата вълна, които бяха на склад в Австралия, бяха на практика едни значителни запаси. Те възлизаха на 4 пъти годишното производство на вълна в страната. Това е изключително много. Според мен преценката и подходът по това време не са били много правилни. Всъщност било е взето решение наличните количества на вълна в Австралия да бъдат продадени на Китай.

- Това не е ли била една много добра услуга за Китай или просто е изход от ситуацията?

- Да, това значително помогна на Китай да стъпи на краката си в сектора на производството на вълна и на практика тази страна започна да диктува цените на този продукт в световен мащаб. Това, както вие го нарекохте „прецакване“, прилича на онази загуба от страна на България по отношение пазарите на Изток и основно в Русия. И резултатът от тази криза през тези години е, че от 180 млн. овце, които е имало в Австралия, остават до 90 милиона, т.е. два пъти е намалял броят на овцете в Австралия.

- Къде виждате причината?

- В кризата. Но голямата въпросителна е защо се е получило така, че е имало такова количество вълна, което е било складирано. На практика това е 4-годишно производство.

- Как си го обяснявате?

- Традиционно в Австралия вълната се счита за един много важен продукт. И само като индикация за това ще ви посоча, че през 60-те и 70-те години всички министър-председатели на Австралия са идвали от сектора производство на вълна, т.е. това показва каква значимост има той за австралийската икономика и изобщо в политиката на страната. И в същото време се появява това голямо количество, което е на склад. Това съвпада с резкия спад на цената на нефта до 10 долара на барел. И всъщност всичките субсидии, които са били за производителите на вълна, се пренасочват към производството на изкуствените тъкани, защото цената на нефта е много ниска и е по-изгодно да се произвеждат вискози и разни изкуствени материи.

- Този изключителен анализ, който направихте, присъства ли в изводите на някои от световните икономически агенции и специалисти?

- Не зная, но кризата, която настъпи, през последните вече 22 години, промени цикличността на производството на вълна като цяло. Сега новите генератори на производството на вълна са главно в това, че клиентите биха желали да имат продукт, който е по-екологичен, да бъде възобновяем и самият процес на производство на тъканите да бъде такъв, че да не вреди на природата.

- Това не е ли закъсняла реакция на човечеството, защото наистина има такава тенденция, но пораженията върху природата на много места по света вече са непоправими?

- Такива значими промени в икономиките се случват в рамките на 20 години, когато се влиза в нов цикъл. Те имат своята логика. Виждаме аспектите на екологията и движението в цената на нефта. Другото е, че по-големият процент от хората искат да използват натурални продукти при покачващия се жизнен стандарт на населението като цяло. Постепенно това дава резултат в повишеното търсене на качествени вълнени продукти. И когато се направи една оцента за цената, за стойността на една дреха, произведена от качествена вълна, анализът ще покаже, че различните вълнени тъкани имат различна стойност. Примерно, за един костюм като този, в който съм облечен, цената на един килограм от този плат е 500 долара. Но ако вземем моите, примерно чорапи, те също са от вълна, само че при тях цената е 50 долара на килограм, т.е. говорим за два вълнени продукта, които са в различни ценови сегменти.

- Тези ценови сегменти се диктуват вероятно от технологията на преработка на вълната.

- Всъщност говорим за цената, базирана на пазарното търсене. Преди се е правило блендиране, смесване с по-груби вълни, с цел да се създаде една средностатистическа вълна и произвежданият продукт не е бил на ниво. Затова тогава, независимо, че пак се използвала качествена вълна, тези смески са давали резултати като дразнене на кожата и излизането на косми от материята. Това е и причината, която наложи създаването на нашето сдружение Woolconnect. Целта беше ясно като асоциация да откликнем на различното търсене в различните ценови и пазарни сегменти.

- Да разбирам ли, че Woolconnect е консултант на фермерите в по-точното намиране на пазари за тяхната продукция?

- Естествено. Ние работим много тясно с доставчиците на вълна. Woolconnect има свой сайт. На него всички, които купуват нашия продукт – вълната, виждат как той се произвежда и пътя до неговото производство.

 

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2014