Стефан Спасов

- Г-н Спасов, пренебрегнат или неосъзнат като възможност за градивна инициатива на местните хора в селските райони, финансирана чрез Четвърта ос на ПРСР (2007-2013) на ЕС беше първоначално подходът ЛИДЕР у нас?

- До известна степен в началото на прилагането на Програмата за развитие на селските райони възможностите за развитие на местните общности, които дава подходът ЛИДЕР, действително бяха неосъзнати. Отне време и много усилия, както на Управляващия орган на ПРСР, така и на експертите по места в селските райони, да популяризират подхода и да убедят населението в ползите от неговото прилагане.

Това е нормално, тъй като България за първи път го прилага, докато в старите страни членки на ЕС той се прилага за трети и дори четвърти програмен период. В Европа ЛИДЕР и ролята на Местните инициативни групи (МИГ), като двигател на развитието на общностите в селските райони, е отдавна оценена. Красноречив е фактът, че през програмния период 2014-2020 г. обхватът на подхода ЛИДЕР или воденото от общностите местно развитие се разширява.

- Освен закъснелия подготвителен период за прилагането на ЛИДЕР, забавянето на подхода у нас не е ли резултат и от насложилата се във времето народопсихология на недоверие към местната инициатива?

- Да, действително в България по-трудно се започват нови неща, което може би има връзка и с народопсихологията ни. Всичките потенциални МИГ, които бяха одобрени по подготвителната подмярка 431-2, се сблъскаха с недоверие и трудности да убедят хората по места, че ЛИДЕР е нещо, което може да им помогне и да даде пряко отражение върху развитието на територията, на която живеят. Хубавото е, че все пак тези трудности бяха преодолени и към момента интересът и доверието в ЛИДЕР са на високо ниво.

- В този подготвителен период на ЛИДЕР познавам хора, които са работили като местни апостоли за него. На тях ли се дължи същинското му популяризиране?

- Съгласен съм с това определение, тъй като нещо, което се случва за пръв път, наистина има нужда от хора, работещи като апостоли, с идея, за която няма отъпкан път и не се знае дали ще има желаният резултат. В тази роля мога да поставя експертите от МЗХ и ДФЗ. Разбира се, в това число следва да се имат предвид екипите на МИГ и външните експерти, обучени в Министерството на земеделието и храните, които ги подпомагат.

- Въпреки чувствителното забавяне в разглеждането на Стратегиите за местно развитие какъв процент от средствата, с които разполагаше мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Четвърта ос на ПРСР беше договориран със съществуващите МИГ у нас?

- Както знаете, с подписването на договорите между УО на ПРСР, Разплащателната агенция и одобрените 35 МИГ, бяха договорени 98% от средствата по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие” и подмярката за управление на стратегиите. Това представлява около 128 млн. лева, като бюджетът само за стратегии е малко над 103 млн. лева. Към този момент данните, с които разполагаме, показват, че одобрените МИГ са казали своето „да” на проекти за над 76% от договорения бюджет по мярка 41, а с удължаването на срока за договаряне на проекти към Стратегиите за местно развитие очакваме всички средства да бъдат договорени и впоследствие реално усвоени от бенефициентите.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2014