- Г-н Йоцев, кои са основните колизии днес в сектора търговия с храни в световен мащаб и като българска реалност?

- Преди няколко месеца имаше един хубав анализ, направен по поръчка на ФАО, в който се коментираха очертаващите се тенденции по отношение на нарастването на населението на Земята (предвижда се, че до 30 години то ще надхвърли 10 милиарда души), промяната на климата към засушаване, а оттам и увеличаване на различните видове ерозия на почвата и нарастване на неизползваемите за аграрното производство земи. Това превръща продоволствения въпрос в глобален проблем, тъй като и към настоящия момент 14% от населението на Земята гладува трайно. Същевременно в редица страни по света ежедневно се унищожават или се отклоняват от пазара десетки хиляди тонове хранип поради влошаване на търговския вид или изтичане на срока на годност. Това е класически пример за пазарни диспропорции – в едно и също време имаме недостиг и свръхпроизводство на храни. Да не забравяме, че всичко това се случва сега, в условията на един глобален свят, в който разстоянията не са голям проблем. Очевидно е, че пазарът има нужда от организация и регулация, адекватна на организацията и регулацията на производството. Фетишизирането на саморегулацията на пазара е все едно да очаквате един велосипед, пуснат да се движи без колоездач, да се самобалансира и да продължи да се движи.

Така че непазарните мерки при производството на храни – прякото и непрякото субсидиране и други форми на подпомагане, свързани с компенсирането на нееднаквите условия за производство, както и с поддържането на жизнения стандарт и доходите на заетите в селското стопанство, налагат регулация и контрол на пазара. Те се осъществяват от съответните специализирани държавни органи, чрез прилагането на съответни законови и подзаконови нормативни актове.

У нас регулацията и контролът на пазара с храни се осъществява както с общите закони – Закона за задълженията и договорите, Закона за митниците, Закона за счетоводството, Търговския закон, Закона за храните и други, така и със специфичната правна регулаторна рамка – Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ) и подзаконовата нормативна уредба, установяваща административни режими върху дейността на организираните пазари и операторите на тези пазари, производството и търговията с храни, добрите практики, съответствието с качествените стандарти, проследяемостта и други.

В този контекст Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) е държавен орган към Министерския съвет, създаден със Закона за стоковите борси и тържищата, с цел регулация и контрол върху създаването и дейността на стоковите борси и техните брокери, клиринговите къщи, стоковите тържища, пазарите на производителите и самостоятелните обекти, извършващи продажби на едро на храни и цветя.

- Българската търговско-промишлена палата (БТПП) инициира кръгла маса за изясняване на необходимостта от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Кому са нужни тези изменения и адекватен ли е Законът в настоящия си вид на икономическата реалност в сектора?

- Приветствам идеята на БТПП да направи обществено обсъждане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата (ЗИД на ЗСБТ). За съжаление, на това обсъждане отсъстваха авторите на ЗИД на ЗСБТ и те не представиха аргументите си за именно такива промени. Мотивите, с които са обосновани промените, са меко казано несъстоятелни. Тук трябва да обясним, че промените в Закона само прехвърлят едни и същи права и задължения от специализиран независим държавен орган – ДКСБТ, в изпълнителната власт – Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), като основният мотив е съкращаване на разходите за работни заплати на тридесетина ниско платени експерти. В това си предложение вносителите не са направили оценка на въздействието на тези промени на ЗСБТ върху икономиката и другите закони. Например, министърът на икономиката ще трябва да контролира сам себе си, ако МИЕ участва в обществена поръчка, която съгласно Закона за обществените поръчки трябва да мине през стоковата борса. Вносителите или неглижират необходимостта от регулация, контрол и организация на пазара с храни, или признават поне няколко крайно неприятни факта:

1. МИЕ досега е работило доста под възможностите си и има свободен административен и експертен потенциал не само да поеме, но и да подобри функциите и дейността на ДКСБТ, без да назначава допълнителни лица, като по този начин се осъществи икономията на средства.
2. Въпреки констатациите и на Минестерството на земеделието и храните (МЗХ), браншовите съюзи и водещи експерти, за вносителите на Закона проблем с реализацията на българските плодове и зеленчуци не съществува.
3. Според вносителите на Закона не съществува и проблемът със суровинната база за преработвателните предприятия у нас.

Всичко това са проблеми, решими чрез пазарната организация, защото в условията на стоково производство водеща роля има пазарът пред производството, т.е. ако пазарът е подреден и организиран, това създава добри условия за производството – намалява се сивият сектор, контрабандата и нелоялната конкуренция, генерират се допълнителни пазарни стимули в производителите.

- Къде са корените на феномена България да има над 80 лицензирани тържища, което е 10 пъти повече, отколкото в другите европейски страни?

- Правителствата от 1996 г. досега така и не съумяха да формулират правилно задачите пред ДКСБТ. Трябва да се отговори на въпроса „Какви са приоритетите на държавата по отношение на аграрния сектор?” Очевидно е, че когато държавата подценява регулацията и контрола на пазара, винаги се стига до дисбаланси и проблеми в производството. В момента ние отчитаме сравнително увеличение в износа на земеделска продукция. Това увеличение се дължи в огромна степен на износа на зърно, т.е. ние изнасяме най-субсидираната с европейски и национални средства суровина, като съотношение субсидия към себестойност на декар. По този начин фактически ние субсидираме чужди икономики, изнасяйки суровина с ниска добавена стойност.

ДКСБТ трябваше да бъде фин инструмент за настройка на пазара и да подпомага държавата в разработването на стратегии и политики, благодарение на натрупания информационен масив в годините и аналитичен потенциал на комисията. В резултат на това основният проблем е липсата на всякаква организация на пазара, като йерархията и дефинициите на отделните видове тържища, както и техните функции, бяха тотално объркани дори в самия закон. Нещо повече, с последните корекции на Закона от 2012 г. се обезсмисли всякакъв вид взаимовръзки между отделните видове тържища. Стигна се и до парадокса в България да има над 80 лицензирани стокови тържища, докато за различни развити аграрни страни като Испания те са 25, Италия – 18, Германия – 19, Франция – 22, и те съвпадат с административното делене на съответната държава. Така наречените „самостоятелни обекти“ са стотици. В същото време незначителен брой са пазарите на производителите. За България това би трябвало да отговаря на икономическото райониране и приоритетната роля на аграрния сектор. Този проблем с големия брой лицензирани стокови тържища възникна у нас от възприемането на тържището преди всичко като съвкупност от съоръжения, а не като роля, функции и взаимовръзки, които трябва да изпълнява като предприятие. С други думи, нито досегашните ръководства на държавната комисия бяха в състояние сами да налагат промени в Закона, които да дадат възможност за регулация и контрол на пазара, нито държавата, в лицето на досегашните правителства, съумя да постави такива задачи пред комисията.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2014