- При мен това е чисто семeйна традиция. В началото на 90-те години моят дядо проф. Стойчо Каров, дългогодишен преподавател и декан на Факултета по растителна защита в Агрономическия университет в Пловдив, е първият учен, заговорил у нас за биологично производство. В началото е имало голяма съпротива. Биоземеделието е твърде далече от така нареченото примитивно земеделие. То се възползва от всички съвременни постижения на агротехниката, най-модерните пръскачки, трактори, отклоняващи се секции. Насочил съм се към лозарството покрай основната си дейност и срещи с много колеги винари, които направиха собствени лозя и търсят алтернативи, а биолозарството е точно това. Въпреки че като правило биопродуктите са минимум с 20% по-скъпи от другите. Този процент може да стигне и до 100 в зависимост от това колко трудно се отглежда самата култура по биологичен начин. Това е единственият сектор, в койтодори в период на криза биопродуктите имат по-голямо търсене, отколкото е предлагането.  

 

 

 

- Най-големите страхове на бизнеса са, че ще паднат добивите. По-големите винарски изби в България, които имат и собствени лозя, така или иначе лимитират добива от грозде. Сега вече никой не гони такива количества като 2000 кг грозде от декар, това е далечно минало. Но и да има такава цел, тя е постижима чрез биоземеделие с повече агротехника и по-добра агрохимия при торенето. Трябва обаче да си добре екипиран с трактори, пръскачки, отклоняващи се секции. Трябва да се спазват правилата три години и четвъртият гроздобер получава правото продукцията да носи знака „био”.Преди това самото производство се води „в преход”. Логиката е, че трябва да мине време, за да се очисти земята и продукцията да е напълно биологична.

 

 

 

- Първата стъпка е собственикът да вземе решение да премине от конвенционално към биолозарство. След това трябва да си избере орган по сертификация, който да удостовери това, че той вече прекратява използването на забранените химични продукти и отговаря на изискванията за био. Идеята на тази сертифицираща агенция е да контролира биопроизводството по всички точки така, че крайният клиент да е сигурен, че са спазени законовите рамки и продукцията наистина е такава. След това се подписва договорът и агрономът трябва да спазва правилата и наредбите за съответния вид производство.