- Инж. Радева, за тези, които свързват името Ви само с неправомерното уволнение като директор на Природен парк „Българка“, станал жертва на политическо кадруване, припомнете, в качеството си на един от основателите преди 12 години на тази защитена територия, защо беше важно създаването ѝ и какво Ви свърза с нея – роден край, призвание или може би съдба?

- Може би съдба, защото не съм родом от територията на парк „Българка“, а съм от Плевен. След като завърших през 1991 г. Лесотехническия университет се случи така, че не ме взеха на работа в двете горски стопанства – Габрово и Плачковци, защото съм жена. Случайно обаче разбрах, че в община Трявна търсят служител за позицията „Екология и озеленяване“, което напълно съответстваше на образованието ми, и ми предложиха веднага да започна работа. Така от 1991 г. до 2003 г. бях еколог и озеленител на община Трявна. Това изигра голяма роля за бъдещата ми дейност. Докато изпълнявах тази длъжност, разработихме много проекти – и по „Красива България“, и екологични, и озеленителни, с които успяхме да променим вида на община Трявна. Радвам се, че той се поддържа привлекателен и в момента. По време на работата ми в общинската администрация помогнах и за фактическото създаване и обединяване на документи, необходими за създаването на такъв природен парк. Факт е, част от землищата на община Трявна попадат в територията на Природен парк „Българка“, а самото населено място е извън защитената територия. Инициативата за него дойде от общински съвет Габрово, където група общински съветници, начело с г-н Петър Петров, излязоха с идея да се създаде защитена територия, която на практика да подпомогне защитата на вододайните зони на община Габрово, а съответно след това и на община Трявна. Г-н Петров се занимаваше с подготовката на документите от страна на Общинския съвет в Габрово, а от страна на община Трявна – аз като еколог бях ангажирана с подготовката на предложението и съответно внасянето му в Общински съвет, където също го подкрепиха. Така всъщност на базата на предложенията на двата общински съвета беше внесено едно общо предложение в Министерството на околната среда и водите. Първо това стана през 1996 г., когато то не беше прието. Последва подаване на ново през 1999 г. и в края на мандата си тогавашният министър на околната среда и водите г-жа Евдокия Манева подписа становище, че идеята за такъв природен парк е целесъобразна и възложи на РИОСВ Велико Търново да оформи цялата документация за неговото създаване. През 2002 г., когато министър на околната среда и водите беше г-жа Долорес Арсенова, на 9 август се прие и излезе заповедта за създаването на Природен парк „Българка“.
        

- Какви определени и съществуващи природни дадености на територията на двете общини – Габрово и Трявна, защитава този статут?

- От една страна, целта на създаването на природния парк е опазване, поддържане и възстановяване на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина. А те заемат две трети от цялата му територия, която е над 22 хиляди хектара. Над 60 на сто са стари, вековни гори. Освен че играят ролята на гори, те в по-голямата си част са и водододайните зони на общините Габрово и Трявна, защото там са изворите и съответно горните поречия на река Янтра. Част от водите влизат в язовир „Смирненски“. Надяваме се един ден тревненските води да се събират в язовир „Нейковци“. Но така или иначе към настоящия момент от тази територия, от открити водохващания става снабдяването с питейната вода, която отива за Трявна, Плачковци и околните населени места. На практика със създаването на природния парк сме отстоявали една позиция, която касае запазеното биоразнообразие – вековните гори, някои от които уникални местообитания, като уникалния триетажен хабитат бук-тис-лавровишна, който никъде другаде не се среща, бук с илекс или бук с лавровишна. От друга страна, с този статут под закрила са и голяма част от защитените растителни и животински видове тук. Като допълнение ще посоча и богатото историческо и културно наследство, което съхранява територията на парка. Да не забравяме, че в нея попадат и Соколският манастир, също така архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“ с представянето на традиционните занаяти. Попадат и част от северните склонове на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Тук е и паметникът от античността „Килийките“, който датира от тракийско време. През територията на парка минават и много стари друмища, един от които е Верейският друм в подножието на връх Мъхченица, който е свързвал днешните Свищов и Стара Загора, Пловдив и е един от първите пътища, разработен от траките, но използван по-късно и от римляните. На територията на Природен парк „Българка“ са и Малий друм, Големият друм, Тревненският проход, Шипченският проход, Габровският проход, Химилийската пътека, Иванковата пътека, по която казват, че Иванко е избягал след убийството на Асеня. Да не говорим и за историческите битки, които са се състояли на тази територия, с важно значение за съдбините на българската държава. Едната е на Асеневци срещу Исаак II Ангел, когато след разбиването на византийските войски се възвисява Втората българска държава. Другата битка е тази в Шипченския проход, след която отново имаме Освобождението на България. Така че наистина това е територия, която от една страна е богата с биологичното си разнообразие, от друга – с културно-историческото си наследство. Той е един от големите природни паркове у нас, с площ, сравнима с тази на Персина, Врачанския Балкан и Витоша. По-малки са Шуменско плато, Русенски Лом, Златни пясъци, Беласица. Същевременно като възраст „Българка“ е един от младите, 10-ят по обявяване, природни паркове у нас, чийто брой е 11.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Октомври 2014