- Г-н Чилингиров, в края на пагубната за българското овцевъдство 2014-та година какви рационални решения и стъпки очаква или просто препоръчва Националната овцевъдна асоциация на управляващите сектор животновъдство у нас?
- Ще го кажа открито и конкретно – НОА ще настоява още през януари месец с бюджета за следващата година да бъдат заложени средства по схемата de minimis, които да се насочат конкретно към сектор овцевъдство. Мотивът ни е, че освен тежките загуби от болестта „син език“, националните доплащания за овцевъдите се забавят и тази година те ще получат само 70% от полагащите им се субсидии. Същевременно са принудени да разсрочват старите и да взимат нови кредити, водени от очакването, че ще получат субсидии и с тях ще покрият направените вече разходи за борбата и последствията от „синия език”.
- Очаквате ли справедлива компенсация за загубите от болестта?
- При това състояние на държавния бюджет не вярвам обезщетенията да стигнат до всички, по-скоро ще обхванат малка част от пострадалите овцевъди.
Усилията Ви за защита на професионалните интереси и реабилитация на българския овцевъд, като фактор в аграрната икономика на страната, се превръщат в кауза пердута при ситуацията на все още липсващ Закон за браншовите организации в земеделието.
- Ще настоявате ли за него и според Вас какви права и задължения би трябвало законово да се регламентират на неправителствена организация като НОА?
- Дълго време ни обещаваха и дълго чакахме този закон да се случи. Той би трябвало да ни осигури възможността за конкретни предложения, които да осигурят правната рамка и работещи норми в полза на българското животновъдство и за решаване проблемите на фермерите, които вече не търпят отлагане, особено в сектор овцевъдство. Бих припомнил, че когато в едно семейство имаш много деца, естествено е да обърнеш най-голямо внимание на това, което е най-тежко болно. След огромните загуби на овцевъдите от пораженията на болестта „син език“ у нас тази година повече от спешно е да бъде чут гласът на нашите членове и да се защитят законово техните професионални интереси. По мое мнение обаче твърде големи са лобистките интереси, за да бъде изработен работещ Закон за браншовите организации. Това ме прави скептик за неговото случване в мандата и на това правителство въпреки желанието и потенциала на екипа, натоварен с политиката в земеделието сега. Да се надяваме, че времето ще ме опровергае.
|