Напоследък с упрек към самите себе си често констатираме, че големи наши общности, свързали живота си със земята, сякаш са изтикани от втория в третия свят. В същото време населяват територии с благодатен природен ресурс, на една ръка разстояние от самите тях и стига да искат и търсят собствен поминък, с повече воля, труд и предприемчивост, ще са благословени да го имат. Защото България е сред държавите членки на ЕС с най-висок процент запазени територии, включени в Паневропейската мрежа НАТУРА 2000, но това богато наследство трябва да бъде запазено и да носи ползи на местните общности, за да продължават да го управляват устойчиво. Тази осъзната и споделена позиция обяви в края на 2012 г. председателят на Фондация за биологично земеделие Биоселена д-р Стоилко Апостолов, в ролята си на партньор и координатор на стартиращия тогава българо-швейцарски проект

„Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, изпълняван от четири швейцарски и седем български партньори (включително и МЗХ) на територията на девет зони от мрежата НАТУРА 2000 в Западна и Централна Стара планина.

В средата на миналия месец на пресконференция в Министерството на земеделието и храните за междинен отчет по изпълнението на проекта за изминалите 2 години д-р Апостолов припомни една от водещите причини да тръгнат към осъществяването му като демонстрационен модел със същински измерения и участници: „Обикаляйки районите на Западна Стара планина, и за нас беше шокиращо колко бедни и празни села има там. Имаше община с 2000 души население, в цяла община, не в отделно село.“ Голяма част от местните хора, оказва се, са ги напуснали, оставайки сякаш слепи за подадената им ръка от природата с нейните дарове, които вече свикнахме да наричаме екосистемни услуги. А тези от тях, които ги ползват в стопанската си дейност на земеделски производители, получават твърде малко като материална придобивка от своите продукти, защото не са осъзнали същинската добавена стойност, която могат и трябва да получат от тях. А това може да стане, като работят както благодарение, така и в полза на природата. Затова, по думите на д-р Апостолов, изпълнявайки дейностите си, „проектът „За Балкана и хората“ се фокусира върху популяризирането и прилагането на екосистемните услуги или казано просто – да стане ясно на местните хора в зоните на неговото прилагане каква е реалната цена на запазената природа. С тези дейности съвсем естествено се върви към изпълнението и на другата му цел, насочена към „създаване на по-добра среда за развитие на местните бизнеси чрез представяне на добри практики и механизми за увеличаване поне с 15% на доходите на тези хора – фермери и местен бизнес.“ За всичко това проектът търси и намира подкрепата на гражданското общество, за да се осигури ефективно, дългосрочно и устойчиво ползване на природните ресурси в седем общини в Западна и Централна Стара планина и три парка: „Българка“, „Врачански Балкан“ и „Централен Балкан“, а оттам този модел да се приложи и в други райони на страната у нас. Резултатите по трите компонента на проекта, свързани с екосистемни услуги от защитените територии, биоземеделието, подкрепа за местните общности, както и участие на обществеността при взимане на решения за управлението на природните ресурси, бяха представени от партньорите Биоселена, WWF-България, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), Българска фондация биоразнообразие, Асоциацията на парковете в България, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и швейцарският експерт Бертран Сансонанс от „Про Натура“.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2015