- Г-н Върбанов, делово развитие на натрупания управленчески и експертен опит на бивш министър на земеделието ли е приетата отговорност да оглавите Управителния съвет на АЗПБ или някаква професионална и житейска авантюра?

- Авантюра във всеки случай не е, защото в АЗПБ съм в свои води. Нещата са комплексни. От една страна, смятам, че мога да бъда полезен с богатия си административен опит, натрупан в годините, след това с познанията си за сектора, и нещо, което е много важно – моите познания не са само теоретични, а свързани и с практиката. Освен че съм напълно наясно с администрирането на сектора, познати са ми законодателството и начина, по който се приемат законите. Другото е практиката, която имам като стопански ръководител, като човек, ръководил предприятие още преди промените, като и в момента менажирам такъв бизнес.

- Пред какви предизвикателства бяха поставени членовете на браншовата организация и нейното ръководство за изминалата повече от една година, откакто координирате дейността ѝ?

- Най-голямото предизвикателство беше и все още е, че сме на прага на един нов програмен период. От начина, по който става неговото програмиране, зависи бъдещето на сектора не само в следващите 5 години, а може да се каже и в следващите 15-20 години, защото този програмен период трябва да бъде преломен. Имам предвид, че трябва да бъде преодолян дисбалансът, натрупан през последните два периода. Пренасочването и преориентирането на по-голямата част от земеделските производители към зърнопроизводство трябва да бъде преодоляно и този дисбаланс може да се избегне в настоящия програмен период, стартирал в началото на тази година. Затова беше много важно ние да участваме в разработването на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020). Смятам, че бяхме една от най-активните неправителствени организации. Участвали сме в Тематичните работни групи по изготвянето ѝ и продължаваме да сме във всички работни групи, които в момента разработват различни видове наредби, свързани с прилагането на Програмата. С помощта на организации, като нашата, много повече хора ще се възползват от възможностите, предоставяни по Програмата. Надеждата ни е в края на нейния период у нас да не се развива само едно монокултурно земеделие, а да имаме по-голямо разнообразие от продукти на родните сектори животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство.

- Да разбирам ли, че параметрите, в които беше разписана и одобрена ПРСР от Министерския съвет през миналия месец, са удовлетворителни за АЗПБ или има текстове, които ви притесняват?

- Ние може да се притесняваме от много неща, но в крайна сметка Програмата е една възможност и нейните параметри не зависят от нашите вътрешно политически решения, а до голяма степен от волята на Брюксел. Смятам, че във вида, в който беше разписана от Министерския съвет, се получи една добре балансирана Програма, която може да постигне своите резултати и поставените си цели. До голяма степен това ще зависи и от готовността на администрацията. Аз много се надявам, че ангажиментите, които поеха на нашия форум министър Танева и зам.-министър Грудев, директно пред земеделските производители, ще бъдат изпълнени и администрацията ще бъде мотивирана да заработи.

- Удовлетворен ли сте от фактическата роля на експертите от АЗПБ при изработване окончателния вариант на ПРСР и кои от мерките в Програмата считате за своеобразно завоевание на браншовата организация в полза и интерес на земеделските ни производители? Известни са компетентно защитените тези на експерта Таня Дъбнишка, като представител на АЗПБ.

- Нашите експерти работеха отначало докрай в Тематичните работни групи по Програмата. Таня е лицето, което като експерт участваше в почти всички работни групи. Има и други наши представители, като Ивайло Тодоров, Антоанета Балабанова, Теодора Георгиева, които също с личното си участие в Тематичните работни групи са отстоявали сериозни права и интереси на земеделските производители, а по чисто браншови въпроси, касаещи определени отрасли, като животновъдството или по-специфичното млечно говедовъдство, сме изпращали и други наши представители, като Цветан Иванов и Цанко Цанев, с практическия си опит в нещо строго профилирано. Ние разполагаме с добър и сериозен екип, който смятам, че е бил много полезен при разработването на ПРСР. За най-голямо съжаление обаче, едно от нещата, предложени от нас и прието в първия вариант на Програмата, отпадна при нейния окончателен вид, в който трябваше да бъдат отразени коментарите и забележките на ЕК. Става въпрос за това големината на инвестицията по един проект да бъде 3 млн. евро. Нашият аргумент за това беше, че окрупняването на земеделския бизнес води до кандидатстване с по-големи проекти. Таванът за тях, за съжаление, падна на 3 млн. лева, вместо първоначално заложените 3 млн. евро преди отразяване забележките на Брюксел в окончателния вариант на Програмата. При това положение, ако имаш възможност да кандидатстваш с проект за 6 млн. лв., можеш да кандидатстваш и за 60 хиляди, но когато имаш възможност да кандидатстваш за 3 млн. лв., няма как да го направиш и за 4 млн. лв. Аз разбирам и логиката на управляващите – да се реализират повече проекти от повече хора. Ако максимумът обаче беше 3 млн. евро, щеше да се даде възможност на тези с по-сериозните бизнес намерения да ги реализират без да се налага да си раздробяват бизнеса и да го прехвърлят на деца, братовчеди и т.н. Защото това ще се получи на практика, както беше с програма САПАРД. Особено при дадения приоритет на животновъдството, ако трябва да бъде създадена една нова кравеферма с млечно направление, дори и 3 млн. евро няма да стигнат за нещо конкурентно, модерно.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2015