Масово недоволство набира сила сред фермерите, които отглеждат застрашени от изчезване породи животни в Национален парк „Централен Балкан”. Причината е, че много от тях са били глобени заради презастъпване на площите, на които пасат стадата си. Така животновъдите не само са отрязани от евросубсидиите по агроекологичната мярка, но и се налага да плащат крупни суми заради това, че пасищата им частично, а някъде и напълно, се дублират. Стадата, за които се грижат, се състоят от т.нар. автохтонни – казано по друг начин – местни породи животни – такива, които са съхранени почти в „автентичния” си вид. Счита се, че освен като част от биоразнообразието, те са ценни и като най-добре приспособени към специфичните условия на региона, в който живеят. Такива са Сивото говедо, Средностаропланинската, Дъбенската, Каракачанската овца и др. Макар и по-ниско продуктивни, местните породи, отглеждани почти свободно в Балкана, живеят в екологично чисти региони; фуражът, с който се хранят, също отговаря на определени екоизисквания.

Затова за хората, заели се с отглеждането им, е жизненоважно участието в мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), каквато е мярка 214. А лишаването от тези пари ще постави под въпрос оцеляването на автохтонните животни, категорични са стопаните.

„Всичко идва от презастъпването на площите на територията на Национален парк „Централен Балкан” – обяснява пред наш екип Дарина Шишкова, председател на сдружение „Старият Балкан”. – Голяма част от животновъдите участват по мярка 214 и имат разрешително да пасат животните на територията на парка. Получават пасищна площ 5 декара на овца и 10 декара на крава. Но тази година ни беше обяснено, че има недостиг на пасищна площ и затова всички животновъди отстъпиха по няколко хектара, за да се настаним всички на територията на парка и да можем да участваме в програмата. В поземлената служба всеки получаваше гаранция, че не е презастъпил площите на друг и че няма да бъде презастъпен, подписваше се, но… в един момент животновъдите започнаха да получават уведомителни писма, в които пише, че териториите им са презастъпени и че трябва да се явят в ДФ „Земеделие”, за да разрешат спора помежду си”.

Презастъпването засяга не само кандидатстващите по подмярка „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, но и бенефициентите по другата – „Пасторализъм” – за традиционни практики за сезонна паша. „Абсолютно тромава е системата на ИСАК, жалва се Дарина Шишкова. – Нямам думи. Представете си на територията на Карловска община има 400 презастъпвания, а на територията на Карлово – 203! Има ли стопанин, който да не е презастъпен? И кой е виновен за това? Защо трябва стопаните да са потърпевши?”