Румен Цалов

- Г-н Цалов, традиция в поминъка на семейството или осъзнат и отговарящ за светоусещането Ви е трудът на земеделеца в иначе трудната за бизнес Северозападна България?

- Фактически аз завърших с успех 5,20 Техникума по механизация на селското стопанство и животновъдството в гр. Бяла Слатина. Имах, така да се каже, интелектуалната възможност и желание за продължа образованието си в Техническия университет в Русе, но съдбата не ми го отреди. За сметка на това още като ученик през летния период ходех на работа на полето. Тогава нямах толкова досег с животни, колкото помагах на баща ми, който беше тракторист. Това ме привърза към земята, а после и към животните. Затова завърших и такъв техникум. Така земеделската работа от мое хоби премина в същински съзнателен труд на живота ми. Пожелавам на всеки да изпита това удоволствие.

- Успяхте ли да го съхраните във време на постоянно променящи се социално-икономически условия? Остана ли усещането за удоволствие да сте земеделец у нас?

- Времето промени както условията за това, така и ангажира моето поколение да участва в тези промени. Като монтьор и после бригадир на тракторната бригада в съществувалото преди промените ТКЗС в родното ми село, на мен се падна задължението да организирам изкупуването на машините от МТС – Роман, за да останат в с. Камено поле при новите условия. След това при реституцията на земята някои решиха да обработват парцелите си сами, други останаха в кооперацията, трети направиха друго сдружение. Аз бях един от първите арендатори, който започна да обработва земя под аренда, като първата година това бяха около 2 200 дка в землището на Камено поле. Започнах без собствени средства, като торове, семена и препарати вземах от съответните фирми с уговорка да ги изплащам по време на жътва с реколтата си от слънчоглед или пшеница. Първата година лоши метеорологични условия унищожиха реколтата ми от слънчоглед и бях принуден заради това, че не плащам със собствени средства, да се откажа от арендуването на част от земята. Въпреки че собствениците ѝ изразяваха доверието си към мен, аз реших, че това е правилното и останах с 1000 дка още на втората година от практиката ми като производител на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. След това други хора изкупиха земеделската кооперация по неизвестен за мен начин и започнаха да обработват земята ѝ. При тях отиде и земята на собствениците, които сами обработваха парцелите си, защото с течение на годините те остаряха и нямаше кой да продължи поминъка им. Това се случва и в момента – почти във всяко българско село, големият земеделски производител притиска и претопява малкия. Така и моето зърнопроизводство остана върху 500 декара под аренда. Обработвам ги със собствена стара руска и българска техника.

- Кога и как стартирахте и животновъдство след съсредоточени първоначални ресурси в зърнопроизводството?

- С животновъдство започнах да се занимавам веднага след като се уволних през 1990 г. Първоначално с една крава, но със собствена селекция в стопанството стигнах до 20. В момента имам 12 млекодайни крави с 5 юници от Черношарената порода и 70 овце местна порода. След като почина баща ми останах сам в това начинание. Децата ми живеят в града и търсят своето развитие при, надявам се, по-благоприятни условия от селото ни, което се обезлюдява и има все по-малко условия за образованието и реализацията им. Всяка събота и неделя обаче са на село и с удоволствие и радост ми помагат.

- Кое Ви накара да вложите усилия и средства и в животновъдството?

- Обичам както земята, така и животните. Според мен растениевъдството и животновъдството са две благородни професии. Виждам и се убеждавам и на практика, че в това е истината за ефективното земеделско производство. Зная го от моите учители и от учебниците, писани още преди 9 септември 1944 г., по които учих в Техникума в Бяла Слатина. Смисълът е, че при съчетаването на дейности от двата сектора, доходи има през цялата година. А ако успее и да затвори цикъла си на производство, като преработва собствената си суровина от сурово мляко в млечни продукти, тогава добавената стойност ще остане в стопанството му. Това е една от целите на проекта „За Балкана и хората“, в която съм убеден и която ме привлече в личностен план. Затова с помощта на проекта и WWF-България, като една от организациите, която го осъществява, аз и колегата овцевъд Иван Вангелов, работещ също на територията на Природен парк „Врачански Балкан“, сме убедени и правим всичко необходимо в близко бъдеще това да се случи и в нашите ферми. За мен е пределно ясно, че ако продам зърното като суровина, ще получа една цена, но ако го превърна в мляко и го преработя в млечни продукти, средствата ще са многократно повече. Добавената им стойност ще остане във фермата и печалбата ще е не за търговеца, който ги продава, а за техния производител. Това е осмислен и осъзнат от мен път, който се надявам да извървя успешно с помощта на експертите от WWF и тяхната амбициозна работа в Природен парк „Врачански Балкан“ по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Ако имам оборудване за преработка на млякото, което произвеждам, нещата ще отидат в много добра посока.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Август 2015