Плъстенето е единственият занаят, за който никой народ не може да каже „това е мое”, не може да претендира, че го е открил, разпространил и съхранил. Нуждата на древния човек при номадския суров начин на оцеляване го е принудила, без познание по химия да открие сплъстяването на вълнените нишки за първите облекла, първите домове, първото изкуство. Чрез плъстене се изработват всякакви предмети и пособия. В Копривщица все още има къщи, чиито стени са от сплъстена вълна. Плъстенето е най-старият начин за правене на тъкани, за който не трябват нито инструменти, нито оборудване. Плъстите са нетъкана материя, произведена от разчепкана овча вълна, подложена на топлина, влага и натиск или претъркване. Процесът е „налучкан” преди 8000 г. пр. н. е., когато Земята е била повече в ледници – далеч, далеч, назад в Палеолита...
Спаска Георгакева от Смолян в продължение на шест години сънува един и същ пророчески сън. Че е знамение, разбира се, научава по-късно, едва след години.
При служебно пътуване в Турция младата жена сякаш е разтърсена и осъзнава, че иска да промени живота си. Прибирайки се в Пловдив, където живее по онова време, се качва на Рахат Тепе, за да търси отдушник и да чуе мислите си. Горе на тепето вижда само една сергия с наредени изделия, подобно на съня ѝ. Не какви да е изделия, а такива с плъсти. След два часа разговор с жената зад дюкянчето родопчанката се запалва. И така до днес. Учи занаята, предаден ѝ от майсторката. А тя е Руменка Михайлова, плъстарка от Варна. От няколкото момичета, които започват да се учат тогава, само Спаска продължава да се занимава с иглонабиване, техника при плъстенето на вълна. Започва преди пет години, а днес това вече е основно нейно занимание. Нарича работата с вълна „краста“ – „или го имаш, или го нямаш”, казва тя. Три години е само хоби, направеното подарява на близки и приятели. Но „крастата” достигала все по-големи размери. Родопчанката започва да посещава курсове по плъстене при рускини, едни от най-добрите в занаята, следи и тенденциите.
Спаска работи с вълна, която заедно със семейството си добива от стадото им в Смолян. Породата в него е Родопско говедо. Вълната е подходяща за пана, картини, килими и се използва в т.нар. сухо плъстене. С помощта на специална игличка Спаска извършва иглонабиването. Игличката е прорязана в долния край и с бодежи под наклон върху изделието се изкарва въздухът. По този начин изделието става твърдо и позволява моделиране. Родопската вълна е 36 микрона и е сред най-дебелите в света. Плъсти се изключително добре. За по-фини изделияобаче, е по-подходяща австралийската вълна от мериносови овце. От нея се правят шалове, рокли, връхни дрехи. Доста по-различна е от вълната, която се гледа по нашите ширини. Суперфина, нейното влакно е с дебелина 17 микрона. По-тънка е от човешки косъм, казват майсторите. У нас каракачаните гледат мериносови овце, но вълната, която те добиват, е между 22-26 микрона. Спецификите на вълната са в плътността на влакната, породата овце, от която е добита, и начинът на издарачване. За да се стигне до вида, в който тя се моделира, се минава през няколко стъпки. Овцата се подстригва, след това вълната се пере, после се разчепква и следва дарака, откъдето суровината излиза на голямо руно.