Четете онлайн списание Агрокомпас
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 19 Февруари 2018

Януари 2018

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Eкзотично Брой: Април 2016
Плъсти – най-древният от всички древни занаяти
Спаска Георгакева работи с вълната от стадото им в Смолян

Плъсти – най-древният от всички древни занаяти

print

e-mail facebook

Плъстенето е единственият занаят, за който никой народ не може да каже „това е мое”, не може да претендира, че го е открил, разпространил и съхранил. Нуждата на древния човек при номадския суров начин на оцеляване го е принудила, без познание по химия да открие сплъстяването на вълнените нишки за първите облекла, първите домове, първото изкуство. Чрез плъстене се изработват всякакви предмети и пособия. В Копривщица все още има къщи, чиито стени са от сплъстена вълна. Плъстенето е най-старият начин за правене на тъкани, за който не трябват нито инструменти, нито оборудване. Плъстите са нетъкана материя, произведена от разчепкана овча вълна, подложена на топлина, влага и натиск или претъркване. Процесът е „налучкан” преди 8000 г. пр. н. е., когато Земята е била повече в ледници – далеч, далеч, назад в Палеолита...

Спаска Георгакева от Смолян в продължение на шест години сънува един и същ пророчески сън. Че е знамение, разбира се, научава по-късно, едва след години.

При служебно пътуване в Турция младата жена сякаш е разтърсена и осъзнава, че иска да промени живота си. Прибирайки се в Пловдив, където живее по онова време, се качва на Рахат Тепе, за да търси отдушник и да чуе мислите си. Горе на тепето вижда само една сергия с наредени изделия, подобно на съня ѝ. Не какви да е изделия, а такива с плъсти. След два часа разговор с жената зад дюкянчето родопчанката се запалва. И така до днес. Учи занаята, предаден ѝ от майсторката. А тя е Руменка Михайлова, плъстарка от Варна. От няколкото момичета, които започват да се учат тогава, само Спаска продължава да се занимава с иглонабиване, техника при плъстенето на вълна. Започва преди пет години, а днес това вече е основно нейно занимание. Нарича работата с вълна „краста“ – „или го имаш, или го нямаш”, казва тя. Три години е само хоби, направеното подарява на близки и приятели. Но „крастата” достигала все по-големи размери. Родопчанката започва да посещава курсове по плъстене при рускини, едни от най-добрите в занаята, следи и тенденциите.

Спаска работи с вълна, която заедно със семейството си добива от стадото им в Смолян. Породата в него е Родопско говедо. Вълната е подходяща за пана, картини, килими и се използва в т.нар. сухо плъстене. С помощта на специална игличка Спаска извършва иглонабиването. Игличката е прорязана в долния край и с бодежи под наклон върху изделието се изкарва въздухът. По този начин изделието става твърдо и позволява моделиране. Родопската вълна е 36 микрона и е сред най-дебелите в света. Плъсти се изключително добре. За по-фини изделияобаче, е по-подходяща австралийската вълна от мериносови овце. От нея се правят шалове, рокли, връхни дрехи. Доста по-различна е от вълната, която се гледа по нашите ширини. Суперфина, нейното влакно е с дебелина 17 микрона. По-тънка е от човешки косъм, казват майсторите. У нас каракачаните гледат мериносови овце, но вълната, която те добиват, е между 22-26 микрона. Спецификите на вълната са в плътността на влакната, породата овце, от която е добита, и начинът на издарачване. За да се стигне до вида, в който тя се моделира, се минава през няколко стъпки. Овцата се подстригва, след това вълната се пере, после се разчепква и следва дарака, откъдето суровината излиза на голямо руно.

 

Автор: Мирела Спасова
Целия материал четете в брой Април 2016



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
В Северозапада мафия дирижира достъпа до еврофондовете
Мая Червеняшка, консултант по европроекти от Враца

Свободата да се прилага ОСП след 2020 г. ще даде възможност на икономически силните да диктуват
Магърдич Хулиян е основател и председател на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели /НСМСФП/

Даниел ПЕРОБ е избран за председател на Sorghum ID
България не участва в първия Управителен съвет на междупрофесионалната организация

NIK Аcademy официално отвори врати
Първият по рода си център за обучение е в с. Изгрев

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg