Работата по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” е „висока топка” според представители на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП). В случая те имат предвид спецификата на самата мярка, кандидатстването по която е свързано със сериозна подготовка, сложна документация, а изпълнението на проектите след това също поставя пред доста изпитания самите бенефициенти. Въпреки това със сигурност можем да кажем, че интересът към нея е много голям, защото средствата от 241 млн. евро, които трябва да се усвоят до 2013 г., са насочени към изграждане на нови предприятия от хранително-вкусовата и горската промишленост или подобряване на икономическото състояние на съществуващи такива. Това може да стане чрез въвеждане на нови продукти, процеси и технологии, водещи до подобряване на качеството и безопасността на храните и до опазване на околната среда. Усвояването на средствата по мярката ще доведе до по-високо качество на преработвателната индустрия и съответно – до по-качествени храни. Средствата са сериозни, а резултатите от инвестициите биха имали дългосрочен ефект върху нашата икономика.

Сега, когато временно е спрян приемът по мярката, е редно да се направи равносметка как върви договорирането, какво е до момента усвояването на средствата и какви са механизмите за подобряване на работата по нея. Тези теми събраха на дискусия представители на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, на МЗХ и ДФЗ. В срещата взе участие и зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, която съобщи, че по всички прозорци на мярката досега са подадени 297 проекта с искана субсидия в размер на 173 млн. евро. Заради недопустимост са отхвърлени 21 проекта. Интересът на кандидатите е насочен към извършване на инвестиции в областите готови храни за селскостопански животни, зърнени и мелничарски продукти, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, плодове, зеленчуци и гъби, растителни и животински масла и мазнини, преработка и/или маркетинг на горски продукти.

Максималният размер на одобрените инвестиционни разходи за всеки проект може да бъде до 4 млн. евро. Светлана Боянова припомни, че от това лято по мярка 123 може да се кандидатства и за инвестиции по Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), като за него беше отпуснат допълнителен финансов ресурс от 2,2 млн. евро. Проектите по ЕПИВ може да са свързани с управление на водите, производство на енергия от ВЕИ, пречистване на отпадните води от производството, подобряване на енергийната ефективност. Точно в тези направления се отчита голям интерес и досега са подадени 30 проекта с искана субсидия близо 14 млн. лв. Тук е важно да се отбележи, че когато проектът е по ЕПИВ, субсидията се увеличава с 10%. Иначе в останалите случаи на микро, малки и средни предприятия се полагат 50% субсидия, а на междинните – 25%.

Подписани са 52 договора по мярката, като са извършени авансови, междинни и окончателни плащания по 11 проекта на стойност 9 441 659,35 лв.

 „Имайки предвид, че вече сме в средата на програмния период, можем да кажем, че договорирането върви значително бавно, като се базираме на  общия брой приети проекти”, коментира Преслав Панев – представител на БАКЕП и участник в Постоянната работна група към Комитета за наблюдение на ПРСР. Димитър Симеонов – зам.-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, изрази увереност, че до декември ще се приключи с обработката на всички проекти от стария прием.

Участниците в дискусията коментираха, че за да се усвоят средствата по мярката, са нужни достатъчно на брой, качествени проекти. Но тук всъщност идват препятствията. Мярката е доста привлекателна, но много от кандидатите не съобразяват достатъчно прецизно бизнес намеренията си с изискванията за допустимост. Също така трябва да имат предвид различни ограничения, преди да стигнат до вземане на решение за извършване на инвестицията. В повечето от случаите бизнесът се обръща за помощ към консултантите, които професионално задвижват необходимите предпроектни проучвания, заемат се с изработването на бизнес плана, както и с окомплектоването на документите. Най-общо казано, за подготовка на един проект са нужни поне 4 месеца, смятат от БАКЕП. Те коментираха също, че проектите по мярката са дълги като реализация, но условието е да бъдат изпълнени в рамките на 24 месеца след подписването на договор с ДФЗ.

От БАКЕП прогнозираха, че 10–20% от договорираните проекти няма да се изпълнят, защото подходът на банките към подобни инвестиции е консервативен. Има случаи, в които бенефициентите се отказват от части от инвестицията, което е обяснимо предвид финансовата криза и по-ограничения достъп до финансиране. Мярката им дава възможност да стартират с инвестицията още при получаване на входящия номер на проекта, но те не могат да започнат реално, дори и да имат желание за това, защото кредитиращите институции изискват кандидатите да имат договор с ДФ „Земеделие”. Това обаче отнема време, докато бъдат одобрени, обясниха от БАКЕП. В тази връзка председателят на асоциацията Красимир Киряков предложи да се създаде механизъм за проследяване на възможностите на бенефициентите да изпълнят проектите в рамките на 24 месеца. Тези, които не могат да осъществят навреме инвестицията, да уведомяват фонда и така да се освобождава ресурс за други проекти.

Целия материал четете в брой Декември 2010