Заговорим ли за ориз, първата и спонтанна асоциация, естествено, е с… „братския китайски народ”. Че има ли по-известна и по-голяма страна-производителка на дребните зрънца от Поднебесната империя? Макар че, всъщност през вековете там спагетите били по-разпространени (италианците „са откраднали” патента именно от тази източна държава), докато оризът в миналото е бил храна за по-бедните китайци. Така или иначе, днес почти всеки обича ястията с него. Той става и за отлична гарнитура, че и за десерти всякакви. Е, оризова ракия надали много българи досега са опитвали, но… нищо чудно в близко бъдеще да започнем и нея да си произвеждаме.

В България от незапомнени времена оризът присъства на трапезата в много традиционни ястия, въпреки че отглеждането му по родните земи не е особено популярно. Затова дори може някой да се учуди, че тук ориз се сее от 4 века насам. А причината да са толкова ограничени площите, на които българските стопани го отглеждат, се вижда с просто око – няма начин да го засееш на нивата като пшеницата или царевицата. За него са нужни много вода и слънце. Затова в нашата страна оризищата са в южните райони – най-много в Пловдивска, Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска област. И въпреки че иска специални грижи и разходите за него не са никак малки, през периода на т.н. „зрял социализъм” площите са нараснали от 60 на 170 хил. дка. Последните 20 години обаче малцина се престрашават да се захванат с тази култура. Но пък тези, които се решат на риска и смело се „хвърлят в боя” знаят защо – тенденциите в глобален мащаб недвусмислено показват, че тази зърнена култура става още по-перспективна. А в бъдеще навярно ще е все по-голям хит сред почитателите на диетичното хранене – заради ценните си съставки, малкото мазнини и ефективното усвояване от организма. По данни на ФАО, в момента тази зърнена култура е основна храна за около 2,5 млрд. души на Земята. От 2005 г. насам световното производство на ориз е нараснало с 3,5%. А засятата площ се е увеличила с 2,2%.

Че този отрасъл е труден, спор няма. Но защо един стопанин в старозагорското село Землен се захваща да отглежда ориз? „Каквото и друго да засеем, много рядко се получава добра реколта. Ако сеем пшеница, цяла зима плува във вода, изгнива, разваля се. Слънчогледът  също не става. Каквито и резултати да изкараме от другите полета, винаги тези земи ни сваляха средните добиви катастрофално” – разказва Георги Георгиев. Преди 12–13 години фермерът взел под аренда около 5800 дка в землището на село Землен, на които засял слънчоглед, пшеница и ечемик. Преди 3 години, обаче решил да пробва и с ориз.

Засял на 900 дка, колкото да види как ще му потръгне. После увеличил площите и сега вече отглежда ориз върху 2400 дка. Но изборът му не бил случаен – по времето на ТКЗС-тата тук са правили опити да отглеждат ориз и оттогава на Георгиев му е останало наследство – клетките, каналите, отводнителите и всякакви други съоръжения. После дошла демокрацията, земята сменила стопаните си и всичко това било изоставено на произвола на съдбата. Но дали с нейната намеса или без, с идването на арендатора отново дошло и времето на „екзотичното” за нашите представи производство.

Започнал заедно с турчин, женен в България. „Комшията” бил спец по ориза. Той давал наставления какъв инвентар да се купи, какви подготовки трябват и пр., дори заедно ходили на обмяна на опит в югоизточната ни съседка – да видят какво правят тамошните производители, каква техника ползват. 

Целия материал четете в брой Януари 2011