Фермерът Георги Николов от с. Вълчитрън, Плевенско, който е и координатор на Националната асоциация на животновъдите в България за областите Плевен и Ловеч, стана известен с екстравагантната си покана към новоназначения изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” Светослав Симеонов да поработи един ден в кравефермата му. Идеята му беше хвърлена ръкавица към управляващите по време на националната среща в Пловдив м.г., на която експерти и производители в сектора по покана на министъра на земеделието и храните дискутираха Общата селскостопанска политика на ЕС. Защото ако ще нищим и предлагаме позициите си за нейното бъдеще, нека първо погледнем и изчистим конкретните си проблеми спрямо това, което ни предлага ЕС за стабилизиране и надграждане в земеделието у нас в момента. Такова беше мисленето на Николов, когато още миналата година в Пловдив постави въпроса, свързан конкретно с мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони. В изискванията по нея е записано, че ферми от първа категория не могат да се модернизират. (бел. ред.: фермите от първа група са тези, които отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за сградов фонд и оборудване съгласно Регламент 853/2004/ЕС и произвеждат сурово краве мляко с показатели за общ брой микроорганизми (ОБМ) до 100 000/мл и общ брой соматични клетки (ОБСК) до 400 000/мл). „Изключването на ферми първа категория от възможността да кандидатстват с проекти по 121 мярка на ПРСР е нелогично и затова отправих предизвикателството към изпълнителния директор на фонд „Земеделие” и неговия екип да дойдат поне за един ден на място в такава ферма, за да видят дали няма нужда от модернизация. Въпросът беше принципен, защото в Плевенска и Ловешка област има много ферми, в които млякото се дои с доста стари доилни апарати, в гюмчета”, алармира Николов. За да докаже тезата си, на практика той се осмели да стане работодател за един ден на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Светослав Симеонов и неговите експерти, които приеха за една събота ролята на работници в кравефермата на Георги Николов. Младият, скоро назначен шеф на фонда се оказа подготвен за предизвикателството след като вече беше работил в семейната си ферма в района на Бухово, фалирала заради ниските изкупни цени на млякото. А фермерът Николов показа едно към едно реалната картина и сподели откровените вълнения от ежедневието на един животновъд у нас, когато той е амбициозен производител с полагащо му се, но и често трудно достижимо европейско подпомагане. Идеята не беше свързана конкретно с неговата ферма. С поканата към шефа на ДФ „Земеделие” той постави принципния въпрос за нуждата от обновление на българските животновъдни ферми.

На фона на масовото състояние на животновъдите у нас Георги Николов обясни, че при него нещата горе-долу стоят добре, сравнявайки се с многото си колеги в Плевенска и в Ловешка област. Въпреки това, след като Светослав Симеонов и експертите му изчистиха фермата му във Вълчитрън на ръка, екипирани с гумени ботуши и въоръжени с лопати, домакинът-работодател им подметна, че ако разполага с техника е нямало да ги кара да чистят на ръка.

Пак на ръка на ВИП гостите им се наложи да подсушават обора, да постелят на животните, после издоиха кравите, измиха ги, дезинфекцираха ги със запечатките. Всичко това беше работата, която Георги Николов и неговите двама работници вършат ежедневно във фермата във Вълчитрън. Не му допада този стандарт, нямащ нищо общо с труда в европейските ферми, но смяната му е свързана с инвестиции, за които възможност дава 121 мярка на ПРСР. Само че не и за такива като него с ферма първа категория. Класификацията ù звучи добре, тя е престижна и отговорна, но касае качеството на млякото, а не модернизацията. Защото и в момента е в сила недалновидното решение на предишните преговарящи в Брюксел, че фермите от първа категория нямат право да обновяват техниката за мляко.

Това са записали черно на бяло нашите емисари по евроинтеграция на българското земеделие по темата за модернизиране и обновление на фермите.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Януари 2011