„Мотивите ни са, че след два програмни периода и един предприсъединителен болшинството от животновъдните стопанства са под всякаква критика откъм механизация, оборудване и технологичен напредък. Нашите сектори са поставени на системи, от години са един болен на системи. Какво чакаме от него – искаме ли да го излекуваме или ще го поддържаме още на системи“, пита Симеон Караколев, съпредседател на УС на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.

По думите му след толкова години животновъдният сектор е недофинансиран и не влиза във фокуса на реално изпълнимите програми и проекти. Какво се получава. Държавата казва: Това е приоритет, а мерките са направени така, че не могат да бъдат приложени 90% от стопанствата в страната. По ПРСР животновъдството е обявено за приоритет, но само на хартия, смята Караколев. Даването на повече точки не е гаранция за успеваемост на проектите на животновъди. Всяка една програма трябва да бъде адаптирана към реалната ситуация, защото животновъдите не могат да покрият голяма част от заложените критерии. Освен това субсидията за чувствителните сектори не трябва да е 50% или 60%, а трябва да бъде 80%.

По думите на Караколев сегашното разпределение на средствата по инвестиционните програми и мерки и съответно самото подпомагане не водят до очаквания резултат. „Това за нас е неприемливо и категорично не можем да се съгласим по този начин да се продължава и в новия програмен период. Настояваме да се създадат такива мерки по новата ПРСР, които да бъдат интересни, достъпни, привлекателни за голяма част от стопаните в страната, а не да бъдат насочени към най-големите. Животновъдните стопанства са над 20 хиляди. От тях дали 20% са се възползвали от ПРСР в сегашния програмен период. Тук изключвам тези, които имат смесени стопанства. Говоря за чисто животновъдните стопанства, които не се занимават със странично земеделие.

След дебати с колегите от секторите плодове и зеленчуци се оказа, че и при тях ситуацията е същата. Съответно заявяваме, че наистина искаме нашите сектори да бъдат приоритетни не само на хартия. Чувствителните сектори ще работят под един общ знаменател, ще обменят идеи и практики и ще настояват за едно по-справедливо и балансирано подпомагане в новия програмен период. Меморандумът е една стъпка от нашите съвместни действия. Крайно време е да дръпнем малко повече чергата към нашите сектори.“

 

Целия материал четете в брой Октомври 2020